– Трепериш – казва, потъвайки между гърдите ми. – Нека те внеса вътре! – Повдига се. Измърморвам звучно възражение и го дръпвам към себе си, което го кара да се усмихне. – Удобно ли ти е?
– Ммм... – не мога да говоря.
– Легло. – Дръпва ме, за да мога да се увия около него, което правя, без да се бавя, и забивам нос във врата му.
Отнася ме горе в спалнята и ме поставя на леглото. Пъхва се до мен и аз изпълзявам на гърдите му. Целува косата ми и поглажда с длан гърба ми. Притискам се още по-близо до него. Не мога да се приближа достатъчно. Както е било винаги, не допускаме да има пространство между нас.
Седемнадесета глава
Събуждам се и усещам Джеси дълбоко в себе си. Гърдите му притискат гърба ми, докато ме държи за кръста и навлиза в мен. Умът ми не е единственият, който е буден. Тялото ми застава мирно. Протягам ръка назад и свивам пръсти в косата му, извивам гръб и накланям глава, за да намеря устните му.
Позволявам му да завладее устата ми. Езиците ни диво се сплитат, докато той напъва напред. Избутвам се назад към него при всеки нов тласък.
– Ава, не мога да ти се наситя – въздиша. – Обещай никога да не ме напускаш!
– Няма – отвръщам, стискам с ръце косата му и придърпвам устните му отново към своите. Обичам устата му дори когато той се държи предизвикателно и ми се иска да я зашия. Винаги ли ще ме кара да се заклевам, че ще остана? Аз винаги ще изпълнявам, без дори сянка от съмнение, но искам да го знае, без да се налага да ме кара да се кълна непрестанно.
Отдръпвам се, за да погледна моя несигурен мъж, който показва такава увереност във всичко друго, само не и в това.
– Моля те, повярвай ми! – Продължава със здравите си, мощни тласъци, докато ме гледа. Бегло ми се усмихва, после отново прилепва устни към моите и ускорява още повече движенията си.
Опитвам с всички сили, но не мога да задържа устата си до неговата, когато забива напред с такава сила. Пускам го и се обръщам напред. Стискам ръба на матрака, за да се задържа на позиция, докато Джеси ме дърпа към себе си непрестанно.
Всичко се замъглява и аз се разтърсвам в момента, в който и двамата изкрещяваме, а Джеси нахлува в мен маниакално, хвърляйки ме в бездната на абсолютното удоволствие. Мъча се да си поема въздух, сърцето ми се опитва да си върне контрола, а тялото ми се гърчи в конвулсии по своя воля. Джеси ругае, забива напред за последен път и топлото усещане, причинено от освобождението му, ме залива.
– Боже мой! – изпъшква. Измъква члена си от мен и пада по гръб.
Претърколвам се и се покатервам върху тялото му. Възсядам хълбоците му и лягам на гърдите му, сгушвайки лице във врата му.
– Това не беше сънлив секс.
– Така ли? – казва и диша тежко.
– Не. Това беше сънливо чукане. – Трепвам, моментално осъзнавайки, че току-що съм изругала, а дори не сме станали от леглото.
– За Бога, Ава! Престани да ругаеш!
– Съжалявам – отвръщам, захапвам врата му и засмуквам леко.
– Опитваш се да ме бележиш ли? – пита той, но не ме спира.
– Не, само те вкусвам. – Оставя ме и аз дълго време плъзгам устни по лицето, по врата и по гърдите му.
Джеси въздъхва дълбоко.
– Ава?
– Ммм?
– Знаех, че си ти, в секундата, когато те видях.
– Че съм аз? – повтарям. Опитвам се да се повдигна, но съм притисната отново към врата му. Той обръща лице и започва да гризе ухото ми.
– Че ти си тази, която ще ме върне към живота – казва с онзи сух тон, който обикновено означава, че казва нещо, което само той разбира.
Този път се измъквам от прегръдката му и срещам погледа му.
– Как разбра?
Извърта ме по гръб, покрива ме напълно и ме поглежда право в очите с многозначителен поглед.
Една буца скача в гърлото ми. Това е нещо сериозно и дълбоко и напълно ме смазва. Не знам какво да кажа. Джеси, този унищожителен мъж, ме гледа така, сякаш съм единственото нещо, което съществува на този свят.
Дърпам китките си, докато ме пуска, след което обгръщам с ръце тялото му. Краката ми се сключват около кръста му. Държа се за него така, сякаш той е единственото нещо, което съществува на този свят.
Той е. За мен.
Не знам причините за това изявление, но силата на думите наистина разкрива всичко. Не може да живее без мен. Е, аз също не мога да живея без него. Този мъж е моят свят.
Лежи неподвижен върху мен и ме оставя да го стискам, докато мускулите ме заболяват.
– Мога ли да те нахраня? – питам, когато мускулите на бедрата ми започват да крещят в протест. Той ме вдига от леглото, все още увита около тялото му, и ме понася от спалнята надолу по стълбите. – Ще забравя как да използвам краката си – казвам, когато стига долу и се отправя към кухнята.