– Тогава ще те нося навсякъде.
– Това би ти харесало, нали? – Би било перфектно извинение да ме прикове за себе си.
– Разбира се – отвръща. Усмихва ми се самодоволно и ме оставя на мрамора. Студът, който се разпространява по дупето ми, ми напомня, че и двамата сме чисто голи. Възхищавам се на съвършения му задник, докато той отива до хладилника и вади разни неща за закуска, както и буркан с фъстъчено масло.
Смъквам се от плота.
– Трябваше аз да ти приготвя закуска. – Избутвам го от пътя. – Седни! – нареждам с най-настойчивия си тон. Той се ухилва и грабва буркана с фъстъчено масло, след което щипва зърното ми и офейква към стола. – Какво искаш? – питам и пъхам хляб в тостера. Обръщам се и виждам, че топи пръст в буркана.
– Пържени яйца – казва с пръст в устата и безсрамно се опитва да спре да се хили.
Поглеждам надолу към голото си тяло. Ще трябва да се облека, ако той иска нещо изпържено. Поглеждам отново към него и виждам, че излъчва самодоволство.
– Ще изпържа твоите, ако ти изпържиш моите. – Плъзгам поглед надолу по гърдите му и вдигам вежди.
– Дивачка – казва и вади пръста от устата си.
Главите и на двама ни се обръщат рязко към входа на кухнята, когато чуваме, че входната врата се отваря. Опулените ми очи се стрелват отново към Джеси, чийто пръст е увиснал във въздуха, както си е пътувал към устата му. Изглежда също толкова изненадан.
Скача и бутва буркана с фъстъчено масло, който излита и се разбива на пода, пръскайки стъкла навсякъде. Вече съм паникьосана.
– По дяволите! – възкликва. Поглежда ме с опулени очи. – Това е Кати!
„Боже мой, помогни ми!“
Снощи я нагрубих, а сега ще ù показвам гол задник! И на всичко отгоре изгорялата ù лазаня безсрамно стои на плота. Кати ще ме намрази. Няма друг изход от кухнята. Налага се да минем покрай източника на тревога. Втренчвам поглед в Джеси. Той е замръзнал на място и изглежда също толкова ужасен, колкото се чувствам аз. Кати сигурно няма да възрази да му хвърли един поглед. Усмихвам се, но после рязко се връщам в настоящето. Спирам да гледам влюбено моя красив мъж и хуквам през кухнята.
– Мамка му! – Остра болка се стрелва през крака ми. – Ох, ох, ох! – Продължавам напред и се опитвам да я пренебрегна.
Джеси не е далеч от мен и се смее неконтролируемо, докато бягаме нагоре по стълбите.
– Езикът! – изтърсва и ме шляпва по дупето.
– Мили Боже!
Чувам отчаяния глас, когато стигаме върха на стълбата. На какво ли приличаме? Бягам бързо до спалнята и се хвърлям под завивките. Усещам как Джеси сяда на леглото.
– Къде си? – пита. Рови из завивките, докато ме намира, завряла глава под възглавницата. – Ето те. – Обръща ме и снижава лице към гърдите ми. – Разстрои портиера, а сега истински притесни и икономката ми.
– Недей! – закривам лице с ръце в пълно отчаяние.
Джеси се смее.
– Дай да видя крака ти! – Премества се на пети и стисва крака ми в ръката си.
– Боли – оплаквам се, когато усещам пръста му да се плъзга леко по петата ми.
– Имаш парче стъкло – казва, целува петата ми и скача от леглото. – Пинсети?
Свалям една ръка от лицето си и посочвам банята.
– В чантичката с гримове – мърморя. Не мога да повярвам, че лъснах гола пред икономката на Джеси. Това е ужасно... унизително. Трябва ми халат.
Усещам как леглото потъва под тежестта на Джеси, който отново хваща крака ми.
– Не мърдай!
Задържам дъха си и поставям длани върху пламналото си лице, но целият ми срам е заличен светкавично, когато усещам топлия му влажен език да облизва кървавата следа от стъпалото ми. Потрепервам под допира му и свалям ръце, за да го погледна. Премествам се леко и бедрата ми се стягат. Той ми се усмихва многозначително и очите му проблясват, след което обвива устни около забоденото парче.
– Какво правиш?
– Вадя го – казва до петата ми. Засмуква я и се отдръпва, после взима пинсетите и се приближава към петата ми.
Усмихвам се, докато гледам как бръчката се появява на челото му.
– Готово – казва, целува крака ми и го пуска. Всъщност нямаше никаква болка. – На какво се усмихваш? – пита и ме поглежда развеселено.
– На бръчката ти.
– Нямам бръчка – обижда се.
– Имаш.
Изпълзява по леглото и ляга върху мен.
– Госпожице О’Ший, да не казвате, че имам бръчки?
Смея се.
– Не. Показва се само когато се съсредоточиш или си разтревожен.
– Така ли?
– Да.
– О! – намръщва се. – Сега там ли е?