– Ще се разберете с Ава, след като ми помогне за нещо горе – извиква през рамо, докато изчезва.
Ще мога ли? Не знам с какво се занимава Кати или какво иска Джеси тя да прави днес, а и нямам никакво намерение да го следвам горе, за да довърша това, което започнах.
Седя точно там, където съм, поемайки си самоуверено въздух.
– Кати, исках да ти се извиня за вчера и за тази сутрин.
Тя извърта очи.
– Не се тревожи, скъпа! Честно.
– Държах се толкова грубо с теб, а после тази сутрин... Ами, не очаквах компания. – Усещам как бузите ми пламват отново, докато вдигам последното парче от хлебчето си.
– Ава, наистина, всичко е наред. Джеси ми каза, че си имала лош ден, а той е пропуснал да те уведоми за връщането ми. Разбирам – твърди. Усмихва ми се и изтупва престилката си. Усмивката ù е искрена. Харесвам Кати. С нейната къса сива коса, дружелюбно лице и поли на цветя изглежда като човек, който живее здравословно.
– Няма да се повтори. – Отнасям чинията до съдомиялната и тръгвам да я отварям, но чинията е изтръгната от ръката ми, преди да се погрижа за задачата.
– Аз ще взема това. Ти по-добре иди и помогни на моето момче с това, за което му трябваш!
Знам точно за какво му трябвам и нямам намерение да ходя никъде. Имам чувството, че умирам бавно, когато му отказвам, но лицето му беше просто великолепно.
– О, той ще се справи.
– Добре, да прегледаме ли с какво трябва да се захвана? Имам график, но след като ме нямаше толкова дълго, всичко се е объркало! – Вади тефтер и химикалка от предния джоб на престилката си и се приготвя да си води записки. – Вероятно трябва да започна с пране и гладене.
– Ами... не съм сигурна – свивам рамене. – Аз дори не живея наистина тук – прошепвам. Иска ми се да добавя, че съм била преместена против волята ми.
– Така ли? – лицето ù е учудено. – Моето момче каза, че живееш.
– Всъщност това е разговор, който предстои да бъде проведен – обяснявам. – Той не харесва думата „не“. Е, поне не от мен.
Лъскавото ù чело се сбръчква.
– Моля? Сговорчивото ми момче ли?
Намръщвам се.
– Да, други също го определят така. – Ако още някой ми каже, че е сговорчив, може просто да го прегазя.
– Е, хубаво е да има дама в къщата – казва тя и взима препарата под мивката. – Моето момче има нужда от момиче.
Усмихвам се на нежното ù обръщение към Джеси и се чудя от колко време работи за него. Той каза, че Кати е единствената жена, без която не би могъл да живее, въпреки че подозирам, че това вече се е променило.
Тя напръсква плота с антибактериален спрей и започва да бърше.
– Тогава ще изчакам Джеси, ако предпочиташ.
– Да, благодаря. Ще проведа няколко разговора. – Забелязвам, че телефонът ми се зарежда отстрани, но не виждам чантата. – Виждала ли си чантата ми?
– Сложих я в гардероба, скъпа. О, също поръчах на Клайв да оправи вратата на асансьора.
Присвивам се.
– Благодаря ти. – Грабвам телефона и излизам от кухнята, за да взема чантата си. Кати вероятно мисли, че съм мърла, вандал и кучка, също и че съм невъзпитана. Поглеждам телефона и забелязвам две пропуснати обаждания от мама и съобщение от Мат. Раменете ми увисват. Би трябвало да го изтрия, но любопитството ме надвива.
Не знам какво ме прихвана. Съжалявам.
х
Настръхвам от глава до пети и изтривам съобщението. Последното, което ми трябва, е Джеси да го открие. Мат и преди е съжалявал. Все още ме тревожи откъде знае за Джеси. Би трябвало първо да звънна на мама, но имам приятелка, която има много за обясняване. Отнема време, но накрая вдига. Знам, че е гледала екрана и се е чудила какво да каже.
– Ти си член! – изтърсвам обвиняващо, когато накрая вдига.
– И? – опитва с равнодушие, но усещам раздразнение.
– Защо не ми каза?
– Не е твоя работа.
– Благодаря! – Напълно съм обидена. Ние си казваме всичко.
– Просто малко веселба, Ава – пухти тя нетърпеливо.
– Продължаваш да го повтаряш – стържа по телефона. – Защо не признаеш, че има нещо повече?
– Например? – тонът ù показва изненада. Изненада, че направо съм задала въпроса за един милион.
– Например, че го харесваш.
– Не го харесвам!
– Безнадеждна си – сопвам се. Защо не може просто да преглътне гордостта си и да си признае? Колко би навредило, особено ако го каже на мен?
– Като говорим за безнадеждност, как е Джеси? Мамка му, Ава! Този мъж го бива да си изпуска нервите.
Смея се.
– Да, много го бива. Мат се опита да ми се хвърли, преди Джеси да обсади апартамента. Даже каза на Джеси, че сме се целували. Мисля, че Мат може да лекува насинено око тази сутрин.