– Така ли?
– Да, още едно за малкото ти изпълнение на закуска – добавя и вдига самодоволно вежда. – Ще ти хареса това, което ще ти предложа – ухилва се. Самоувереността му се е върнала и аз съм любопитна. Изучавам го за секунда и усмивката му се разширява. Знае, че е привлякъл вниманието ми.
– Какво?
Очите му проблясват от задоволство.
– Ще ме оставиш да те глезя – казва и поставя пръст под брадичката ми, за да затвори устата ми, щом се опитвам да протестирам, – а аз ще ти кажа на колко години съм – изрича. Навежда устни към моите и запечатва сделката си с дълбока целувка.
„Какво?“
Позволявам му да разбие цялото ми упорство с целувка насред натоварения лондонски тротоар, докато стене в устата ми и ме навежда назад, увиснала на ръцете му.
– Знам на колко си години – казвам до устните му.
Той се отдръпва и се взира в мен.
– Така ли?
Зяпвам към него.
– Излъгал си? – Не е на трийсет и седем? Тогава на колко е? По дяволите, по-стар ли е? – Кажи ми! – настоявам намръщена.
– О, не. Първо – глезене, признаване на възраст – по-късно. Може да се изметнеш. Знам, че красивото ми момиче обича да играе мръсно – добавя. Ухилва се и ме връща в изправено положение.
– Няма! – мръщя се. О, ще играя мръсно! – Не мога да повярвам, че си ме излъгал.
Отправя ми изпитателен поглед.
– Не мога да повярвам, че ме върза с белезници за леглото.
Да, аз също не мога да повярвам, че го направих, но изглежда целият епизод все пак е бил безплоден.
Хваща ме за ръка и ме повежда през улицата към магазина.
7 Луксозен и много скъп универсален магазин в Лондон. – Бел .прев.
Осемнадесета глава
Очите ми моментално са благословени с купища чанти, заслужаващи потичане на лиги, но не получавам възможност да погледна. Джеси върви напред целенасочено и ме влачи след себе си. Щом стигаме асансьора, натиска копчето за първия етаж. Оглежда упътването за етажите.
– Хей, искам на четвъртия! – Ще ми се да пропусна международните колекции на първия етаж. Те буквално крещят: „Скъпо“, но Джеси напълно ме пренебрегва. – Джеси! – възкликвам. Поглеждам го и виждам, че лицето му е напълно безизразно, докато стиска ръката ми. Вратата на асансьора се отваря и Джеси ме издърпва след себе си.
– Насам! – казва и ме води през невероятни изложения на дизайнерски дрехи и вечерни рокли. Радвам се, че ги подмина.
Но сърцето ми пада в петите, когато забелязвам знак за персонално обслужване.
– Не, Джеси, не, не, не! – опитвам се да го спра, но той продължава напред и ме дърпа към входа на отдела. – Джеси, моля те! – пак опитвам, но той отново ме пренебрегва напълно.
Искам да го изритам в пищялките. Мразя суетнята и вниманието в магазините. Целуват ти задника и ти казват, че всичко изглежда фантастично, и цялото това нещо те кара да се чувстваш така, сякаш трябва да купиш нещо. Натискът ще бъде огромен, а дори не смея да помисля за цената.
– Имам уговорка със Зоуи – съобщава на модерно облечения младеж, който ни посреща. Защо ме попита къде отиваме, щом вече е знаел? Искам да извия врата му.
– Господин Уорд? – пита асистентът.
– Да – казва Джеси. Все още отказва да ме погледне, въпреки че адски добре знае, че се мръщя силно към него и ми е ужасно неудобно от това.
– Моля, насам! Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Шампанско вероятно? – пита учтиво.
Джеси ме поглежда и аз поклащам глава. Искам да се откъсна и да избягам право в „Хаус ъф Фрейзър“8, където мога да пазарувам на спокойствие с кутийка кола и без суетня.
– Не, благодаря – отговаря Джеси. Младият мъж ни отвежда в луксозна частна зона и Джеси ме дръпва върху голям кожен диван. Сядам до него и измъквам ръката си от неговата. Това е възможно най-лошият ми кошмар.
– Какво има? – пита, докато се опитва отново да хване ръката ми.
Поглеждам го обвиняващо.
– Защо ме попита къде искам да отида, след като вече си направил уговорка?
Свива рамене.
– Не разбирам защо би искала да се влачиш в десет магазина, когато може всичко да ти бъде донесено тук.
Преди да имам възможност да отговоря, се появява русокосо момиче и се усмихва широко на Джеси. Красива е и носи кремав костюм „Ралф Лорън“.
– Джеси! – припява. – Как си?
Той става и тя го целува в континентален стил.
– Добре съм, Зоуи. А ти? – усмихва ù се. Това е от онези зашеметяващи усмивки, които превръщат жените в купчина хормони в краката му.
– Страхотно. Това трябва да е Ава. Удоволствие е да се запознаем – протяга ръка към мен и аз се изправям, за да я поема, като ù се усмихвам бегло. Тя е достатъчно дружелюбна, но аз все още не се чувствам удобно тук. Зоуи сяда на стола срещу нас. – И така, Ава, Джеси ми каза, че търсите нещо специално за важно парти – казва тя развълнувано. „Нещо специално“ звучи така, сякаш ще има и специален етикет с цена.