– Нещо много специално – набляга Джеси, докато ме дръпва отново на дивана. Внезапно започва да ми се струва, че прегрявам, и изпитвам клаустрофобия в тази огромна стая.
– Добре, какъв е твоят стил, Ава? Дай ми някаква представа какво харесваш! – Поставя длани в скута си и ме поглежда с очакване.
Не знам какъв е моят стил. Ако харесам нещо и се чувствам добре в него, го купувам.
– Нямам някакъв стил – отвръщам. Свивам рамене и очите ù просветват. Това сигурно е добър отговор.
– Много рокли – прекъсва Джеси. – Тя харесва рокли.
– Ти харесваш рокли – промърморвам и си докарвам сръчкване с коляно.
Тя се усмихва и разкрива перфектен комплект холивудски зъби, прекалено бели.
– Носиш десети размер, нали?
– Да – потвърждавам.
– Не прекалено къси! – изстрелва Джеси бързо.
Поглеждам го със зейнала уста. Знаех, че ще стане точно така. Не си падам по късите рокли по принцип, но той ме превръща в любител на късото с пещерното си държание.
Зоуи се смее.
– Джеси, тя има фантастични крака. Би било срамота да ги крием. Какъв размер обувки носиш, Ава?
Харесвам я.
– Номер пет9.
– Чудесно, да вървим! – подканва тя. Надига се и аз ставам. Джеси също.
– Не мога да повярвам, че ми причиняваш това – оплаквам се, докато се навежда и ме целува по бузата. Харесвам Зоуи, но предпочитам да се оправям сама.
Той въздъхва.
– Ава, позволи ми да се забавлявам! – казва, навежда се и ме притиска. – Ще получа лично мое модно ревю с любимата ми моделка – добавя и се цупи.
– Кой избира роклите, Джеси?
Потърква носа ми.
– Ти. Аз само ще наблюдавам. Обещавам. Хайде, върви! – Сяда обратно на дивана и започва телефонен разговор. Облекчена съм. Не мисля, че мога да понеса да ни следва из магазина и да гази всичко, на което хвърля втори поглед.
Зоуи ме повежда през магазина.
– Значи днес ще бъдеш глезена? – пита тя с дружеска усмивка. Прекрасна е, но тези зъби наистина са много бели.
– Да, под натиск – отвръщам на усмивката ù.
– Не обичаш ли да бъдеш глезена? – Тя се разсмива. Вдига дълга зелена рокля и ми я показва. Чудесна е, но цветът е по-скоро за Кейт, не за мен. Поклащам извинително глава. Зоуи също.
– Не, съгласна съм. Ами тази? – пита и поставя длан върху прекрасна рокля в гръцки стил.
– Прекрасна е – признавам, но също така изглежда доста скъпа.
– Така е. Ще я пробваме. Ами тази?
– Еха! – изтърсвам при вида на кремавата тясна рокля с цепка до бедрото. – Джеси не си пада много по прекаленото разголване – казвам. Смея се, докато държа цепката отворена. Ще трябва да се обръсне всичко!
– Така ли? – поглежда ме любопитно. Ако каже... – Той е толкова сговорчив – добавя.
Пускам роклята и отивам до една от червен сатен.
– Не и с мен – мърморя. – Тази ми харесва.
Зоуи заменя любопитния си поглед с усмивка.
– Добър избор. Ами тази? – добавя. Минава и погалва зашеметяващо кремаво нещо без презрамки. Дали е позволено да нося рокля без презрамки?
– Прекрасна е – съгласявам се. Мога да я пробвам. Сигурна съм, че Джеси ще даде да се разбере, ако не става. Вниманието ми е привлечено от другата страна на магазина и аз тръгвам, преди да осъзная, че краката ми се движат.
Прокарвам леко пръст надолу по предницата на черна вечерна рокля от нежна дантела. Красива е.
– Задължително трябва да я пробваш – казва Зоуи, заставайки пред роклята. Сваля я и я обръща внимателно. Прикачена е до охранителен кабел, което може да значи само едно. – Не е ли чудесна? – пита Зоуи замечтано.
О, да. Също така е в зоната на нелепо скъпите неща, щом магазинът изпитва желание да ù закачи кабел. Освен това няма етикет с цена – още един издайнически признак, че ще припадна, когато я науча. Очите ми пробягват по тясната рокля, която се разширява от средата на бедрата надолу, за да се надипли леко на пода. Кройката е проста: V-образно деколте на гърба, дълбоко изрязана отпред и с изящно оформени ръкави, които падат леко от рамото. С всички сили крещи: „Висша мода“.
– Джеси обича да нося дантела – размишлявам тихо. Също така обича черно.
– Тогава задължително трябва да я пробваме – казва Зоуи и я окачва обратно. – Откога се виждате с Джеси?
Въпросът моментално ме кара да застана нащрек. Какво да кажа? Истината е, че се виждаме от около месец, при това около седмица от него Джеси беше пиян, а аз лекувах разбито сърце. Внезапно една гадна мисъл нахлува в ума ми.