– Неотдавна – опитвам се да звуча толкова небрежно, колкото звучи и Зоуи, докато развивам тази мисъл. – Той води ли тук всички жени, с които излиза?
Зоуи започва да се смее. Не знам дали е нещо добро.
– Боже, не! Би се разорил.
Това определено е лошо.
Сигурно е доловила изражението ми, защото пребледнява леко.
– Ава, съжалявам. Това прозвуча зле – казва. Размърдва се неловко на пети. – Исках да кажа, че ако води всички жени, с които е спал... – спира рязко и пребледнява още повече. Усещам леко гадене. – Мамка му! – възкликва.
– Зоуи, не се тревожи! – Насочвам вниманието си към друга рокля. Кого заблуждавам? Знам, че се е забавлявал.
– Ава, той всъщност никога не е излизал с никого. Доколкото знам. Доста изгодна партия е. Ще отбиваш жените в имението, това е сигурно.
– Да – засмивам се леко. Трябва да прекратя този разговор. Мисълта за Джеси с друга жена отново изскача в главата ми. Зоуи явно познава бизнеса му. – Накъде сега? – Залепвам физиономия без следа от ревност, ако изобщо съществува такова нещо. Кипя вътрешно и съм наежена външно. Защо е трябвало да е такава курва?
– Обувки! – изпява Зоуи и ме повежда към ескалаторите.
Час по-късно се връщаме в луксозната частна зона, а едно младо момче бута количка с рокли и обувки. Джеси все още седи на дивана с телефон до ухото.
Усмихва се и прекъсва разговора.
– Забавляваш ли се? – пита, когато става, и обсипва лицето ми с целувки. – Липсваше ми.
– Нямаше ме само час – смея се и стисвам раменете му, когато ме избутва назад.
– Твърде дълго – мърмори. – Какво взе? – Изправя ме отново.
– Твърде много неща, от които да избирам – казвам. Успях да убедя Зоуи да изоставим дантелената рокля. Всъщност избегнах всичко, което беше прикачено към охранителен кабел.
– Отивай да пробваш! – изрича, шляпва ме по дупето и аз тръгвам след Зоуи и след количката към голямата пробна. Възхитеното лице на Зоуи не ми убягва.
През следващите няколко часа бивам натъпквана в безброй рокли. Преброявам двайсет, всичките зашеметяващи и всичките получават одобрението на Джеси.
Зоуи изчезва за известно време, като ме оставя да седя и да се чудя коя проклета рокля ще пробвам. Всички са твърде хубави. Главата ми подскача, когато Зоуи се връща с още една количка рокли, но тези са по-ежедневни, а не официални. Поглеждам я напълно объркана.
Тя свива рамене.
– Имам точни заповеди да те накарам да пробваш много рокли, затова взех тези – казва, докато отива към задната част на количката. Връща се отпред и държи дантелената рокля. – И тази също.
– Какво? – изстрелвам и скачам на крака. Стоя по бельо и зяпам като риба.
– Ами – тя тръгва към мен, – той не каза да пробваш точно тази вечерна рокля, но каза, че трябва да имаш всичко, което искаш – добавя. Усмихва се сърдечно. – А знам, че наистина искаш тази.
– Зоуи, не мога – заеквам, като се опитвам да убедя ума си, че роклята е грозна, отвратителна. Даже направо ужасна. Не действа, по дяволите.
– Ако цената те притеснява, не се тревожи! Вмества се в бюджета. – Окачва роклята на куката в стената.
– Има бюджет? Какъв е бюджетът? – питам колебливо.
Тя се обръща и се ухилва.
– Бюджетът е: няма бюджет.
Изстенвам и се сривам обратно на стола.
– Може ли да попитам колко струва?
– Не – отговаря весело. – Облечи това! – подава ми черен дантелен корсаж. Започвам да се напъхвам в него, а Зоуи ме обръща, за да закопчае кукичките на гърба. От нерешителността ми ме разсейва мисълта за лицето на Джеси при всичката тази дантела. Усмихвам се. Ще свърши на място.
Зоуи ми помага да облека роклята и ме завежда до огромно огледало.
– Мамка му! – възкликва, а после шляпва длан през устата си. – Съжалявам. Това беше много непрофесионално от моя страна.
Мамка му, наистина. Обръщам се леко, за да видя гърба, и ахвам. Роклята прилепва съвършено към всяка извивка, която имам, и забърсва пода, щом се изправя на пръсти. Подплатата под дантелата е матова и придава на нежната сложна шарка лъскав ефект, а дълбокото деколте се съчетава перфектно със смъкнатите рамене и разкрива ключиците ми. Чувам, че Зоуи излиза и се връща.
Коленичи пред мен.
– Обуй тези! – инструктира ме. Свалям очи от огледалото и поглеждам към чифт черни сандали с токчета на „Диор“. Усещам, че ще припадна. Обувам ги и Зоуи отстъпва.
– Ава, трябва да вземеш тази рокля – казва тя ужасно сериозно. – Иди и я покажи на Джеси!
– Не! – изтърсвам грубо. – Съжалявам. – Знам, че ще я хареса: дантела е и е черна. Ще се разтопи в краката ми, знам, но какво ще каже за лекото излагане на плът? Дали това ще накара моя невротичен, властен маниак да ме повали на земята и да ме покрие с тялото си, за да не може никой да види кожата ми? И последно, колко струва проклетото нещо?