Бързо се преборвам със съвестта си за проклетата рокля, докато Зоуи ми подава чанта, която подхожда на сандалите. Искам да се разплача. Знам, че не трябваше да я пробвам.
– Той видя ли я? – обръщам се към Зоуи и тя ме поглежда объркана. – Роклята, той видя ли я на количката, когато идваше насам? – питам.
– Не, мисля, че е отишъл до тоалетната.
Вдигам ръка до устата си и започвам неистово да почуквам с нокът по предните си зъби.
– Добре, ще взема роклята, но не искам Джеси да знае. – Поемам риск с това. Зоуи плясва с ръце и се усмихвам на доволното ù лице. – Какво е всичко това? – соча към допълнителната количка, която е довлякла.
– Иска да имаш много рокли – свива рамене.
Разсмивам се. Отишъл е твърде далеч с правилото за моменталния достъп. Измъквам се от роклята. Отново ме бодва несигурност, когато Зоуи взима роклята и дава изрични указания на едно момиче да не позволява на Джеси да я види. Започвам с другите рокли. Ще взема най-много три и е най-добре той да не спори с мен.
Изгарям милиони калории, докато се вмъквам и измъквам от десетки рокли. Правим три купчини: „харесвам“, „не харесвам“ и „може би“. Изненадана съм, че се забавлявам. Джеси се е проснал на дивана и гледа как се появявам и изчезвам, всеки път облечена в различна рокля.
– Тя е като закачалка, нали? – казва Зоуи на Джеси, когато се появявам в много къса рокля на „Клое“10. Харесва ми, но като всички останали рокли, които имат цена на етикета повече от триста лири, ще отиде в купа „не“.
Виждам как изражението му се сменя с чист шок, когато очите му стигат до краката ми, отбелязвайки дължината.
– Свали я! – изстрелва и аз се връщам в съблекалнята със смях. Прав е. Харесвам я, но е прекалено къса. Може да мине за бельо.
Изтощена съм, когато най-после приключвам с пробите. За няколко часа съм се преоблякла повече пъти отколкото за целия месец. Прехвърлям купчината „да“ със Зоуи и ставам леко неспокойна, когато осъзнавам колко много неща има там. Преглеждам количката и се опитвам да ги намаля.
– Какво имаме? – чувам Джеси да се приближава. Присвивам се.
– О, тя хареса някои невероятни неща. Направо ù завиждам – казва Зоуи. – Отивам да пакетирам всичко това.
„О, по дяволите!“
Ужасявам се дори още повече, когато Джеси подава на Зоуи кредитна карта. Тя я взема и ни оставя сами.
– Джеси, наистина не се чувствам удобно – изричам. Поемам ръцете му и заставам срещу него, за да ме прегърне.
Раменете му се отпускат разочаровано.
– Защо? – пита засегнат.
Гледам как Зоуи изчезва с всички мои „да“-та.
– Моля те, не искам да харчиш всички тези пари за мен.
– Не са толкова много – опитва се да спори с мен, но аз видях етикетите. Прекалено много са, а дори не знам колко струва вечерната рокля.
Поглеждам към пода. Не искам да започвам спор в „Хародс“ за това.
– Просто ми купи рокля за довечера! Това би било приемливо за мен.
– Само една рокля? – пита той нещастно. – Още пет рокли и имаш сделка.
Изненадана съм приятно.
– Две – контрирам и го поглеждам в очите.
– Пет – отвръща ми. – Това не беше част от сделката.
Не, не беше, но вече не ми пука на колко години е. Освен това и преди съм опитвала да се пазаря с него за нещо, но вече знам, че докато аз маневрирам, Джеси остава точно там, откъдето е започнал.
Присвивам очи към него.
– Не ми пука на колко години си. Задръж си глупавата тайна!
– Добре, но остават пет – казва примирено. Подозирам, че и бездруго няма да спази своята част от сделката. – Трябва да проведа телефонен разговор. – Целува ме по устните. – Ти иди и избери пет рокли! Картата ми е в Зоуи. Пинкодът е: едно, девет, седем, четири.
Отдръпвам се.
– Не мога да повярвам, че току-що ми каза пинкода си.
– Без тайни.
Без тайни? Шегува ли се? Той се отдалечава, а аз внезапно осъзнавам нещо. Правя бързо изчисление наум.
– Ти си на трийсет и седем години – провиквам се в гърба му. Той спира. – Пинкодът ти. Роден си през седемдесет и четвърта. – Не мога да потисна триумфа в гласа си. Напълно съм го разгадала. Мъжете са толкова предвидими. – Не си излъгал изобщо, нали?
Той се обръща бавно и ми отправя отличителната си усмивка, запазена само за мен, след което ми праща въздушна целувка и ме оставя да избера моите пет рокли.
Излизам от частната зона и откривам, че Джеси ме чака. Подавам му картата и го целувам по бузата.