— Светът свърши миналата нощ, но явно никой не забеляза. Нюейдж гурута от Китай до Шотландия стояха на планинските върхове и припяваха, но познайте какво, господин Катастрофа си остана вкъщи. Сега живеем в първия ден след края на древния календар на маите, в дата, която липсва в измерванията им. Но пък те са измрели преди много години.
По-късно същата сутрин Ник откри отпечатък от ботуш в гората, където се намираше порталът на Самсън.
— Може ние да сме го оставили — каза му Уайли.
— Носех маратонки, когато излязохме. А ти беше по чорапи.
— Излязъл съм в гората без обувки? Посред зима?
Ник кимна.
— Тези следи не са от нас.
Бяха сложили черга над дупките от куршуми в капака на тайника и сега и двамата се вгледаха в нея с едно и също подозрение. Чергата липсваше, а подът беше непокътнат.
— Брук, какво стана с малката черга в кухнята?
— Оставих я в бараката, където ѝ е мястото. Остави я там, моля те. В бъдеще, ако смяташ да пренареждаш къщата, първо ми поискай писмено разрешение.
— Татко, всичко това беше истина! Случи се. И ние… — Ник замлъкна. Намръщи се, после поклати глава. — Забравих…
Уайли се обади на Мат, но никой не беше съобщавал за нищо странно, нито в Хароу, нито в окръг Лаутнер.
— Какво стана с тялото в тайника ми? — попита го Уайли.
— Този път искаш да дойда с усмирителна риза, така ли? — отвърна Мат.
— Мислех, че ще ме арестуваш.
Последва тишина.
— Да, държиш абсент, а и имаше някаква история с кражба на пури.
Не си спомняше за Ал Норт.
После заговориха за фазани.
— Мат иска да отидем на лов утре — извика Уайли на Ник. — Идва ли ти се?
Ник се вгледа в него.
— Не си спомня нищо, нали?
— Искаш ли да дойдеш, или не?
— Разбира се, че искам.
Уайли се уговори с Мат да се видят преди зазоряване, щяха да ходят на някакво място в окръг Смит.
— Сигурен ли си, че няма нищо странно, Мат? Откраднати коли например?
— В гората? Там никога не е извършвано престъпление. Какво ти става? Някаква нова лудост ли те е обзела? Не ловувам с луди.
— Прочети ми произшествията от миналата нощ.
— Моля?
— Моля те, прочети ми ги.
— Добре! 16:32, пилетата на госпожа Уикс отново са излезли на улица „Елм“. Глобена е. 18:05, пожар в кола, изгасен от шофьора. 20:22, деца пушат и пускат високо музика зад „Уилсън Фийд енд Сийд“, изпратени са у дома.
— Това ли е всичко? За това ли сме ти платили вчера?
— Има сигнал за липсващ камион. Джим Ригс не може да намери старата си трошка. Но сигурно зад всичко стои малкият Уили, скрил го е на майтап. Това дете има странно чувство за хумор.
Значи нищо странно не се беше случило в този край на Канзас, освен ако Самсън не беше откраднал камиона, разбира се.
Или не, имаше нещо: злощастният инцидент с Уилям Нънъли.
— Какво ново има по случая „Нънъли“?
— Нищо. Докладът на патолога установи, че нараняванията са самопричинени. Явно е бил дрогиран. Много наркомани свършват така. Ужасна работа. Семейството няма да те съди, задето отиде там и ги изтормози така.
— Значи е просто обичайната гадост?
— Да, луди човече.
Нощта мина без повече вълнения; Уайли и Ник станаха в четири и половина и докато слънцето изгряваше, отидоха на лов. Верен на себе си, Уайли успя да не уцели нито един фазан.
Ник обаче донесе вечеря за Коледа.
Епилог
Наследниците
Новите светове се изграждат на две места: в руините на старите и в умовете на оцелелите.
Пленените души се завърнаха мълниеносно към скитащите си тела — всички освен мъртвите, които поеха на друго пътешествие.
Тези, които се върнаха към живот, се събудиха като сомнамбули на странни и невъзможни места. Линди откри, че се намира в претъпкан камион, шофиран от също толкова объркан човек.
Спряха в първия град, който им се изпречи. Всички бяха жадни и гладни, а много от тях бяха ранени, най-вече ги боляха ходилата. Спряха в Лора, Колорадо, който бе безлюден. Нямаше ток. Всички телефонни линии бяха прекъснати.
Спомените на Линди свършваха с влизането в методистката църква на Трета улица. Останалото беше мистерия. Но знаеше коя е и откъде е и освен това бе твърдо решена да се прибере. Независимо как, все щеше да стигне до Хароу при Мартин, Тревър и мъничката ѝ Уини.
Това не беше толкова невъзможно, тъй като навсякъде имаше изоставени коли и камиони. Тя откри прилично изглеждащ автомобил. Според нея се намираше на петстотин километра от дома, така че пикапът щеше да я откара дотам, без да му свърши горивото.