— И всички те са… едно и също ли е? — попита президентът. — Разстояние и тъй нататък?
— Всяка е точно на девет хиляди и триста километра от земната ос и на хиляда и шестстотин от Северния полюс. Всички са се появили в средата на древни руини. Индо-китайският културен институт вече изследва едната в Преах Вихеар. Засега се смята, че твърдостта на обекта е поне три хиляди по Кнуп, същото като в Кайро. Очевидно е от същия материал — без съмнение най-твърдото нещо на Земята. Единственото оръжие, което би могло да засегне тези обекти, е водородна бомба.
— Имаме ли такива?
— Да, сър — отвърна Том. — Добре скрити от задължителните инспекции на Кралските военновъздушни сили, но имаме.
Британците настоятелно налагаха спазването на противоядрения договор между петте сили, от които Съединените щати бяха най-малката и най-слабо въоръжената — и следователно единствената, която в действителност трябваше да спазва проклетия договор. Французите определено нямаха нужда. А колкото до царя или потайния японски император, никой не можеше да каже какво се случва в скритите им леговища? Можеше да има дори китайски пълководец с някакви ядрени оръжия.
Президентът пристъпи към прозореца.
— Страхувам се някоя да не изникне тук във Вашингтон.
— Освен ако няма друга фаза — отвърна Уолдо, — това нещо изглежда завършено. Но за мен най-странното е, че всяко от тези места е древен свещен център.
— Значи древните са знаели — каза президентът, като се извърна внезапно и ги изгледа втренчено поред.
Ал видя молбата в очите му, като че ли целият американски народ се намираше там и призоваваше чрез него да научи истината.
— Лещите — обади се Ал. Том му хвърли пронизващ поглед, но той продължи: — Лещите отразяват и пречупват. Имаме ли представа какво правят тези?
Уолдо поклати глава.
— Засега са просто там. Според МИ-3 тази в Кайро не излъчва и не абсорбира никаква известна енергия. Институтът потвърди същото за онази в Камбоджа.
— А знаем ли дали са естествени образувания?
— Не смятаме, че са естествени, господин президент — отвърна Уолдо.
— Но това е добър въпрос — отвърна Ал. — Ако са изкуствени, кой ги е създал и защо?
— Това е спешен въпрос — каза рязко президентът. — Вероятно най-спешният въпрос в историята на света. — Отново ги изгледа. — Май не си впечатлен, Том.
— Сър, ако не знаем нищо за тях, как можем да направим подобно заключение.
Президентът се намръщи.
— Говорим за инстинкт, по дяволите.
— Има още нещо, което трябва да видите, сър — намеси се Уолдо. — Пуснете видеото, моля.
Телевизионният екран просветна и оживя. Ал видя хора, които вървяха през красива провинциална местност. Бяха облечени странно, някои с пижами, други по бельо, един или двама с палта, един напълно гол. Имаше мъже, жени и деца.
Групата беше следвана от полицейска кола с пуснати светлини.
— Какво наблюдаваме тук? — попита президентът Уейд.
— Това е в Глочестършир — отвърна Уолдо.
— Кога е заснето?
— На живо е — поясни Уолдо. — През нощта тези хора са били огрени от ярка светлина, излъчвана от обекти с форма на дискове в небето. Оттогава вървят на север. Изминали са двадесет и два километра за единадесет часа.
— Свързано ли е с дисковете, който виждаме от години? Тези, за които НАСА твърди, че са контролирани от интелигентен източник?
— Не знаем. Не знаем почти нищо.
— Но най-важното е, че тези хора не могат да бъдат спрени, прав ли съм? — попита Том саркастично.
— Не могат да бъдат спрени, генерал Самсън — отвърна язвително Уолдо. — Могат да бъдат обездвижени само с упойка. Изследването на един от тях, извършено в местна болница, показа нормални физически показатели. Но мозъчният скенер разкри друга картина. Мозъчните функции са спаднали до една трета от нормалното.
— Значи са загубили нещо — заключи Том. — Интелигентността си?
— Не знаем — отвърна Уолдо.
— Имаме ли кадри от атаката?
— В показанията си очевидците говорят за дискове, светещи в мътно оранжево.
На Ал му хрумна нещо.
— Коя е най-близката до Глочестършир леща?
— Какво значение има, ако смея да попитам, генерале? — сопна се Том.
— Не, това е добър въпрос — заяви Уолдо. — Най-близката леща е в планината Тасили в Алжир. И това, което смятах да добавя, е, че има доклад от Чуждестранния легион за изблик на оранжеви огнени кълба от лещата там. Но е станало само четири минути преди атаката в Глочестършир, така че…