Завлякох го в мавзолея на Тракър и пуснах обгорената възглавница върху лицето му. Докато тръгвах, през гробището се движеха бавно две коли и няколко души стояха под чадъри край гробове, но никой не ми обърна внимание. Без да бързам се приближих до каменния зид, като от време на време спирах и поглеждах някоя надгробна плоча или паметник. Щом ме скриха дърветата, затичах се към моя форд. Чух, че идват коли, и се шмугнах в гората. Зарових револвера под трийсетина сантиметра пръст и листа. Фордът ме чакаше необезпокояван там, където го бях оставил, и запали от първия път. Върнах се в апартамента си и изслушах края на бейзболния мач. Мисля, че си поплаках, но сълзите ми бяха от облекчение, не от угризения. Каквото и да се случеше с мен, семейство Дънинг беше спасено.
През нощта спах като къпан.
В понеделник в „Дери Дейли Нюз“ имаше много материали за Световните серии, включително хубава снимка на Шьондиенст, който прави хоумрън с победно бягане след грешка на Тони Кубек. Според рубриката на Ред Барбър с „Бомбърс“ от Бронкс беше свършено. „Забий им вилица — беше на мнение той. — «Янките» са мъртви, да живеят «Янките».“
Нямаше нищо за Франк Дънинг, но във вторник материал за него беше публикуван на първата страница заедно със снимка, на която се хилеше, сякаш искаше да каже: „Дамите ме харесват.“ Ясно се виждаха дяволитите пламъчета в очите му а ла Джордж Клуни.
Според шефа на полицията в Дери ченгетата вървяха по горещи следи и скоро се очакваше арест. Дорис Дънинг бе казала по телефона, че е „шокирана и покрусена“. Не се споменаваше фактът, че тя и покойният са живеели отделно. Приятели и колеги от супермаркета на Сентър Стрийт изразяваха подобен шок. Всички, изглежда, бяха съгласни, че Франк Дънинг е бил страхотен и никой нямаше представа защо някой би искал да го застреля.
Тони Тракър беше вбесен (вероятно защото убитият беше намерен във фамилната му банка за трупове). „Заради този тип трябва да върнат смъртното наказание“ — заявяваше той.
В сряда, 8 октомври, „Янките“ спечелиха измъчена победа с два на един от „Воините“ на Каунти Стейдиъм, а в четвъртък отбелязаха четири хоумръна и завършиха Сериите. В петък отново отидох в „Честни залози и заеми“, очаквайки да ме посрещнат две мрачни физиономии. Дебеланата отговаряше повече на очакванията ми. Тя изкриви устни, като ме видя, и извика:
— Чази! Богаташът е тук! — След това се мушна между завесите и изчезна от живота ми.
Фрати излезе ухилен като катерица, както когато го видях за пръв път във „Фенерджията“, по време на предишното ми пътешествие в колоритното минало на Дери. В ръката си държеше добре натъпкан плик с надпис ДЖ. АМБЪРСЪН.
— Ето те и теб, брат’чед, голям като живота и два пъти по-хубав. Вземи си печалбата. Може да преброиш парите.
— Вярвам ви — отвърнах и прибрах плика в джоба си. — Много сте весел за човек, който току-що се е разделил с голяма сума.
— Няма да отричам, че ти намали тазгодишните ми класически есенни приходи. При това сериозно, въпреки че пак спечелих малко пари. Винаги печеля. Но играя предимно защото това е публична услуга, както се казва. Хората залагат и винаги ще го правят и аз им плащам веднага. Пък и обичам да приемам залози. Това ми е нещо като хоби. И знаеш ли кое ми харесва най-много?
— Не.
— Когато дойде някой като теб, истинска фурия, залага напук на прогнозите и печели. Това възвръща вярата ми в произволната същност на природата.
Зачудих се колко ли произволно ще му се стори, ако можеше да види списъка с измамите на Ал Темпълтън.
— Възгледите на жена ви не изглеждат толкова… католически.
Фрати се засмя и черните му очички заискриха. Победа, загуба или равен, дребният мъж с татуировка на русалка се радваше на живота. Възхищавах се на това.
— А, Марджори. Когато тук дойде някой тъжен уволнен човечец с годежния пръстен на жена си и сълзлива история, тя се размазва в локва от сантименталност. Но със спортните залози е съвсем различна. Тях ги приема лично.