Очакваше ме обаче изненада. Кълъм се съгласи, а съпругата му ми позволи да дам близалката на момиченцето, което я прие радостно, засмука я и после я прокара като гребен през косата си. Дори ме поканиха да остана за вечеря, но отказах. Предложих на Анди Кълъм петдесет долара аванс и той отказа, но жена му настоя да ги вземе.
Върнах се край Себаго въодушевен, но докато карах към Дърам в утрото на 15 ноември (полята бяха побелели от толкова дебел скреж, че облечените в оранжево ловци, които вече бяха излезли, оставяха следи), настроението ми се промени. „Кълъм сигурно е повикал щатската полиция или местното ченге — помислих си. — И докато те ме разпитват в най-близкия участък, опитвайки се да разберат каква е лудостта ми, той ще отиде на лов в гората на Бауи Хил.“
На алеята обаче нямаше полицейска кола, а само фордът на Анди. Извадих дъската за крибидж и се приближих до вратата. Кълъм отвори и попита:
— Готов ли сте за урока, господин Амбърсън?
Усмихнах се.
— Тъй вярно, сър, готов съм.
Той ме заведе на задната веранда. Госпожата очевидно не ме искаше в къщата с нея и бебето. Правилата бяха прости. Комбинациите бяха точки, а играта имаше две партии. Научих какво е „криб“, двойка, тройка, четворка, поредица, флош и „мистичната деветнайсет“ — така наречената невъзможна ръка. И после играхме. Отначало аз записвах резултата, но се отказах, когато Кълъм излезе с четиристотин точки пред мен. От време на време някой ловец стреляше в далечината и Кълъм поглеждаше към гората отвъд малкия си заден двор.
— Следващата събота — отбелязах. — Със сигурност ще бъдеш там тогава.
— Вероятно ще вали — засмя се той. — Не би трябвало да се оплаквам. Забавлявам се и печеля пари. А и ти ставаш все по-добър, Джордж.
Марни ни поднесе обяд — големи сандвичи с риба тон и купи с домашно приготвена доматена супа. Ядохме в кухнята и когато приключихме, тя предложи да играем вътре. В края на краищата беше решила, че не съм опасен. Това ме накара да се почувствам щастлив. Семейство Кълъм бяха добри хора. Приятна двойка с хубаво бебе. Понякога си мислех за тях, когато чуех Лий и Марина Осуалд да крещят в мизерните си апартаменти… или ги видех да се карат на улицата. Миналото е в хармония със себе си и се опитва да балансира. И в повечето случаи успява. Семейство Кълъм бяха в единия край на дъската-люлка, а семейство Осуалд — в другия.
А Джейк Епинг, известен още като Джордж Амбърсън? Той беше повратната точка.
Към края на маратона по крибидж най-после победих за пръв път. След още три игри, само няколко минути след четири, направо го разбих и се засмях от радост. Бебето Джена се засмя заедно с мен, протегна ръчички от високото си столче и дружески подръпна косата ми.
— Достатъчно! — извиках, смеейки се. Тримата Кълъм се смееха заедно с мен. — Спирам дотук! — Извадих портфейла си и сложих три петдесетачки на мушамата на бели и червени карета на кухненската маса. — И си заслужаваше всеки цент!
Анди бутна парите към мен.
— Прибери си пачката, Джордж. Беше ми твърде забавно, за да взема парите ти.
Кимнах, сякаш бях съгласен, и отместих банкнотите към Марни, която ги грабна.
— Благодаря, господин Амбърсън. — Тя погледна укорително съпруга си. — Нуждаем се от тях.
— Добре. — Станах и се протегнах. Гърбът ми изпука. Някъде — на осем или единайсет километра оттук — Каролин Пулин и баща ѝ се връщаха с пикап с надпис СТРОИТЕЛСТВО И ДЪРВОДЕЛСТВО „ПУЛИН“ на вратата. Може би бяха убили сърна, а може би не. И в двата случая бях сигурен, че са прекарали хубав следобед в гората и са разговаряли за онова, за което си говорят бащите и дъщерите.
— Остани за вечеря, Джордж — покани ме Марни. — Сготвила съм с боб с кренвирши.
Останах и след това гледахме новините на малкия им телевизор. Имаше нещастен случай по време на лов, но в Ню Хемпшир, не в Мейн. Позволих си Марни да ме убеди да изям второ парче от ябълковия ѝ сладкиш, въпреки че щях да се пръсна, а после станах и им благодарих за гостоприемството.
Анди Кълъм ми подаде ръка.
— Следващия път ще играем без пари.
— Добре — отвърнах, макар че според мен той знаеше, че няма да има следващ път.
Оказа се, че и жена му знае. Тя ме настигна точно преди да се кача в колата си. Беше увила в одеяло бебето и бе сложила шапка на главата му, но не си беше облякла палто. Виждах дъха ѝ, че трепери.