Далас не ми харесваше. Не, никак. Не ми хареса още от момента, в който се регистрирах в „Адолфъс“ и видях как управителят на ресторанта сграбчи за ръката треперещ от страх млад сервитьор и се разкрещя в лицето му. Въпреки всичко имах работа там и щях да остана. Така си мислех тогава.
На 22 септември най-после намерих място, което изглеждаше годно за живеене. Беше на Блакуел Стрийт в Северен Далас, самостоятелен гараж, превърнат в хубав двуетажен апартамент. Най-голямото му предимство беше, че имаше климатик, а най-големият недостатък — собственикът хазяин Рей Макджонсън, който беше расист и сподели, че ако наема жилището, ще бъде разумно да стоя далеч от Грийнвил Авеню, където имало много евтини ресторанти с дансинг с посетители от всякакви раси и чернилки с ножове.
— Като ариец нямам нищо лично против негрите — добави той. — Господ ги е проклел да са в това положение, не аз. Знаете го, нали?
— Мисля, че съм пропуснал тази част от Библията.
Джонсън подозрително присви очи.
— Какъв сте? Методист?
— Да — отвърнах. Това ми се стори по-безопасно, отколкото да кажа, че не изповядвам никаква религия.
— Трябва да станете баптист, синко. Нашата църква посреща радушно новодошлите. Вземете апартамента и може би някоя неделя ще дойдете там с мен и жена ми.
— Може би — съгласих се и се постарах да не забравя във въпросната неделя да съм в кома или мъртъв.
В това време господин Джонсън се беше върнал към Светото писание:
— Веднъж Ной се напил в Ноевия ковчег и легнал в леглото си, гол като оскубано пиле. Двама от синовете му не искали да го погледнат. Хвърлили му едно одеяло, като пристъпили заднишком. Знам ли, може да е било чаршаф. Но Хам, черната овца в семейството, го погледнал, присмял се на пияния си баща и Господ проклел него и цялата му раса да бъдат слуги. Написано е в Битие, Девета глава. Потърсете го в Библията и го прочетете, господин Амбърсън.
— Аха — отвърнах и си помислих, че трябва да отида някъде и че не мога да си позволя да остана в „Адолфъс“ за неопределено време. Казах си, че ще преживея малко расизъм и че няма да се разтопя. Напомних си, че времената са такива и вероятно навсякъде е същото. Само че не го вярвах напълно. — Ще си помисля и ще ви кажа какво съм решил след един-два дни, господин Джонсън.
— Не чакайте твърде дълго, синко. Апартаментът ще го наемат бързо. Днес е благословен ден.
Благословеният ден отново беше горещ и ожаднях от търсенето на жилище. След като се разделих с богослова Рей Макджонсън, исках да пийна бира и реших да отида на Грийнвил Авеню. Трябваше да проверя дали господин Джонсън злепоставя квартала.
Той се оказа прав за две неща — улицата беше интегрирана (малко или повече) и просташка. И също така оживена. Паркирах и се поразходих, вдъхвайки карнавалната атмосфера. Минах покрай двайсетина бара и няколко евтини кина (ВЛЕЗТЕ, ВЪТРЕ Е ХЛАДНО И СТРАХОТНО — пишеше на знамена, развяващи се на тентите от горещия, миришещ на петрол тексаски вятър) и стриптийз клуб, пред който уличен глашатай крещеше:
— Момичета, момичета, момичета, най-добрите бурлески в целия проклет свят! Най-добрите бурлески, които сте виждали! Тези дами се бръснат, ако се сещате какво имам предвид!
Минах и покрай три-четири бюра за осребряване на чекове и бързи заеми. Пред единия — „Фейт Файненшъл, където девизът ни е доверие“ — гордо стоеше черна дъска с надпис КУРСЪТ ЗА ДЕНЯ и САМО ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ. Около нея се бяха насъбрали мъже със сламени шапки и тиранти (вид, присъщ само на запалени борсови спекуланти) и обсъждаха обявените залози. Някои държаха формуляри за конни надбягвания, а други — спортната страница на „Морнинг Нюз“.
„Само за развлечение — помислих си. — Да.“ За миг си представих как бунгалото ми на плажа гори през нощта и пламъците се издигат високо в черното звездно небе над залива. Развлеченията си имаха своите недостатъци, особено когато става дума за залагане.
От отворените врати се разнасяха музика и мирис на бира. Чух Джери Лий Луис да пее „Сега всички да танцуват“ от един джубокс и Фърлин Хъски да изразява чувствата си с „Гълъбови крила“ от друг в съседство. Получих предложения от четири проститутки и един амбулантен търговец, който продаваше джанти, изкуствени скъпоценни камъни, прави бръсначи и щатски флагчета с думите НЕ СЕ БЪЗИКАЙ С ТЕКСАС. Опитайте се да го преведете на латински.