Той ми плати хиляда и двеста долара. Натъпках парите в джоба си и бързо тръгнах към колата си. Когато излязох на магистрала 77 и Далас започна да се отдалечава, а Джоди да се приближава все повече с всяко завъртане на колелата, най-после се отпуснах.
Колко съм глупав.
Ще направим още един скок напред във времето (като се замислите, разказите също съдържат заешки дупки), но първо трябва да разкажа още нещо от 1960 година.
Форт Уърт. 16 ноември 1960 година. Кенеди ще бъде избран за президент след по-малко от седмица. Ъгълът на Балинджър и Западна седма улица. Денят беше студен и облачен. Колите бълваха бял пушек. Метеорологът по „Кей-Лайф“ („Всички хитове, по всяко време“) прогнозираше дъжд, който може да се превърне в суграшица до полунощ, затова внимавайте по пътищата, рокаджии.
Бях се увил в каубойски кожух, а на главата си бях нахлупил филцова шапка със спуснати наушници. Седях на пейка пред Дружеството на животновъдите в Тексас и гледах към Западна седма улица. Бях там почти от час и не мислех, че младият мъж ще стои при майка си повече от това. Според записките на Ал Темпълтън и тримата ѝ сина я бяха напуснали при първа възможност. Надявах се, че тя ще излезе с него от жилищната сграда. Тя се беше завърнала наскоро след няколко месеца, прекарани в Уейко, където бе работила като гледачка в дом за възрастни жени.
Търпението ми беше възнаградено. Вратата на „Ротари Апартмънтс“ се отвори и отвътре излезе кльощав мъж, който много приличаше на Лий Харви Осуалд. Той задържа вратата за жена в късо карирано палто и груби бели обувки на медицинска сестра. Тя стигаше едва до рамото му, но беше яка и набита. Лицето ѝ беше набръчкано. Побелялата ѝ коса беше покрита с червена кърпа. Същото на цвят червило очертаваше тънките ѝ устни, които ѝ придаваха недоволен и заядлив вид на жена, която мисли, че целият свят е против нея и е имала много доказателства за това през годините. Големият брат на Лий Осуалд бързо мина по бетонната пътека. Жената изтича след него и го сграбчи за палтото. Той се обърна към нея на тротоара. Двамата сякаш се караха, но предимно говореше тя. Жената размаха пръст пред лицето му. Нямаше как да разбера за какво го упреква, защото бях на една пряка и половина. После той тръгна към ъгъла на Западна седма улица и Съмит Авеню, както очаквах. Беше дошъл с автобус и това беше най-близката спирка.
Жената остана на мястото си, сякаш се колебаеше. „Хайде, мамо — помислих си. — Няма да го оставиш да си тръгне толкова лесно, нали? Той е само на една пряка и половина по-нататък по улицата. Лий трябваше да отиде чак в Русия, за да избяга от заплашително размахвания ти пръст.“
Тя тръгна след него и когато наближиха ъгъла, повиши тон и я чух ясно.
— Спри, Робърт! Не върви толкова бързо! Не съм свършила с теб!
Той погледна през рамо, но продължи да крачи. Тя го настигна на автобусната спирка и задърпа ръкава му, докато той я погледна. Отново размаха пръст. Долових откъслечни изрази — „ти обеща, дадох ти всичко и кой си, че да ме съдиш“. Не виждах лицето на Осуалд, защото беше с гръб към мен, но прегърбените му рамене бяха достатъчно красноречиви. Съмнявах се, че това е първият път, когато мама го догонва на улицата и бръщолеви, без да се интересува дали някой я гледа. Тя разпери ръка над гърдите си в онзи непреходен жест, който говори: „Виж ме, неблагодарно дете!“
Осуалд бръкна в джоба си, извади портфейла си и ѝ даде банкнота. Тя я пъхна в чантата си, без да я поглежда, и тръгна обратно към „Ротари Апартмънтс“. След това ѝ хрумна нещо друго и пак се обърна към него. Чух я ясно. Пискливият ѝ глас прозвуча като драскане на нокти по черна дъска.
— И ми се обади, ако се чуете с Лий! Все още съм с дуплекс. Само това мога да си позволя, докато си намеря по-хубава работа. Оная Сайкс от долния етаж непрекъснато говори по телефона, но ѝ дадох да разбере. „Госпожо Сайкс“ — рекох ѝ…
Покрай нея мина някакъв мъж. Запуши ухото си с пръст с театрален жест и се ухили. Дори да го видя, мама не му обърна внимание. Нито забеляза смущението на сина си.
— Госпожо Сайкс — рекох, — вие не сте единствената, на която ѝ трябва телефонът, затова ще ви бъда благодарна, ако говорите кратко. И ако не го направите доброволно, ще повикам представител на телефонната компания, който ще ви принуди да го сторите. Това ѝ казах. Обади ми се, Робърт. Знаеш, че трябва да се чуя с Лий.