Сейди беше хубава по типичния за американските момичета непринуден начин, който сякаш казва: „Получаваш това, което виждаш.“ Имаше и нещо друго. В деня на приема си помислих, че това нещо друго е непохватността, присъща на едрите хора. По-късно установих, че тя изобщо не е непохватна. Всъщност беше много далеч от това.
Мими изглеждаше добре — или поне не по-зле, отколкото в деня, когато дойде в дома ми и ме убеди да заема постоянното място, но се беше гримирала, което беше необичайно. Пудрата не скриваше напълно сенките под очите ѝ, вероятно причинени от комбинация от безсъние и болка, нито новите бръчки в ъгълчетата на устата ѝ. Обаче се усмихваше, и защо не? Беше се омъжила за приятеля си, правеше купон, който очевидно беше голям успех, и бе довела красиво момиче в хубава лятна рокля да се запознае с единствения неангажиран и желан учител по английски в училището.
— Хей, Мими. — Тръгнах по склона към нея, проправяйки си път между масите за карти, където по-късно гостите щяха да седнат да ядат скара и да гледат залеза. — Честито! Сега ще трябва да свикна да те наричам госпожа Симънс.
Тя пак се усмихна кисело.
— Моля те, придържай се към Мими. Свикнала съм. Искам да се запознаеш с новия член на персонала ни. Това е…
Някой не си беше направил труда да бутне сгъваем стол под масата и голямото русокосо момиче, което вече беше протегнало ръка към мен и се усмихваше, се спъна в него и полетя напред. Столът се повлече заедно с нея и видях опасност кракът му да се забие в корема ѝ.
Пуснах чашата на тревата, направих крачка напред и я сграбчих, докато падаше. Лявата ми ръка я прихвана през кръста, а дясната попадна по-високо и хвана нещо топло, овално и гъвкаво. Памучната рокля между ръката ми и гърдата ѝ се плъзна по гладкото ѝ найлоново или копринено бельо. Запознанството ни щеше да бъде още по-интимно, но ни предпазиха ъглите на стола, и въпреки че леко залитнах от инерцията на седемдесет и петте ѝ килограма, успях да се задържа на крака, тя също.
Отдръпнах ръка от онази част от нея, която рядко се стиска при запознанство между непознати, и рекох:
— Здравейте. Аз съм… — Джейк. Едва не изтърсих името си от XXI век, но се улових в последната секунда. — Аз съм Джордж. Приятно ми е да се запознаем.
Сейди се беше изчервила до корените на косата си. Вероятно и аз бях поруменял. Тя обаче запази присъствие на духа и се засмя:
— И на мен ми е приятно. Мисля, че току-що ме спасихте от много неприятна злополука.
Може би. Защото наистина беше така. Сейди не беше непохватна, просто привличаше бедите. Беше забавно, докато не осъзнаеш какво е всъщност — леко налудничаво. По-късно тя ми каза, че роклята ѝ се закачила за вратата на колата, когато с кавалера ѝ пристигали на абитуриентския бал, и полата ѝ се откъснала. Друг път фонтанът, покрай който минала, се повредил и водата изплискала лицето ѝ. Подпалила цяла кутия кибрит, докато си палела цигара, и много пъти изгаряла пръстите си или опърляла косата си. Сутиенът ѝ се скъсал по време на родителска среща и откривала огромни бримки на чорапите си преди училищни събирания, на които трябвало да говори.
Пазела главата си, когато минавала през врати (както се учат да правят всички високи хора), но винаги някой ги отварял непредпазливо в лицето ѝ точно когато се приближавала към тях. Три пъти засядала в асансьори, веднъж за два часа, а миналата година, в универсален магазин в Савана, наскоро монтираният ескалатор погълнал едната ѝ обувка. Разбира се, тогава не знаех всичко това. Знаех само, че в онзи юлски следобед една хубава жена с руси коси и сини очи бе паднала в ръцете ми.
— Виждам, че с госпожица Дънхил вече се разбирате отлично — подхвърли Мими. — Е, ще ви оставя да се опознаете.
„Аха — помислих си, — промяната от госпожа Клейтън в госпожица Дънхил вече е в сила, независимо от правните формалности.“ Междувременно единият крак на стола се беше забил в земята. Сейди се опита да го издърпа, но отначало столът не искаше да излезе. Когато се измъкна, облегалката подскочи нагоре по крака ѝ, разпра полата ѝ и разкри чорапа ѝ чак до жартиера — розов като розите на роклята ѝ. Сейди извика от раздразнение. Зачервеното ѝ лице потъмня до обезпокоителния оттенък на нажежена огнеупорна тухла.