Всеки път, когато тълпата изкрещяваше „ДЖИМ“, мажоретките отговаряха с първата сричка от фамилното му име, провлачвайки я като дразнеща музикална нота. Това беше ново, но не беше сложно и публиката бързо го поде. Сейди скандираше наред с най-добрите, докато осъзна, че аз мълча. Стоях там с отворена уста.
— Джордж? Добре ли си?
Не можех да отговоря. Всъщност едва я чух, защото се бях пренесъл в Лисбон Фолс. Току-що бях минал през заешката дупка. Бях минал покрай стената на сушилнята и се бях проврял под веригата. Бях се подготвил да срещна Човека с жълтата карта, но не и да бъда нападнат от него. Ала той ме нападна. Само че сега не беше Човека с жълтата карта, а Човека с оранжевата карта. „Ти не трябва да си тук — беше казал той. — Кой си ти? Какво правиш тук?“ И когато го бях попитал дали е посещавал сбирките на „Анонимните алкохолици“, за да реши проблема си с пиенето, той бе отвърнал…
— Джордж? — Гласът на Сейди прозвуча загрижено и разтревожено. — Какво има? Какво не е наред?
Феновете се бяха отдали напълно на напева с въпроси и отговори. Мажоретките викаха „ДЖИМ“, а зрителите отвръщаха „ЛА“.
„Начукай си го, Джимла!“ — Това беше изръмжал Човека с жълтата карта, който бе станал Човека с оранжевата карта (въпреки че още не беше самоубилият се Мъж с черната карта). Това чувах и сега, подхвърляно напред-назад като медицинска топка между мажоретките и две хиляди и петстотинте запалянковци, които ги гледаха.
— ДЖИМЛА! ДЖИМЛА! ДЖИМЛА!
Сейди хвана ръката ми и ме разтърси.
— Кажи нещо! Говори, защото започвам да се плаша!
Обърнах се към нея и успях да се усмихна. Не ми беше лесно, повярвайте ми.
— Мисля, че кръвната ми захар падна. Ще отида да взема две кока-коли.
— Няма да припаднеш, нали? Мога да те придружа до медицинския пункт, ако…
— Нищо ми няма — отговорих и после, без да мисля какво правя, целунах върха на носа ѝ.
— Браво, господин Амбърсън! — извика някакво хлапе.
Вместо да се ядоса, Сейди размърда нос като зайче и се усмихна.
— Тогава тръгвай, преди да опетниш доброто си име. И ми донеси хотдог с чили и много сирене.
— Добре.
Вече бях разбрал, че миналото е в хармония със себе си. Но що за напев беше този? Не знаех и това много ме разтревожи. Скандирането се усили на бетонната пътека, водеща към сергията с напитките, и ме накара да запуша ушите си с длани.
— ДЖИМЛА, ДЖИМЛА, ДЖИМЛА!
Четвърта част
Сейди и генерала
Четиринайсета глава
Възпоменанието се проведе в края на първия ден на новата учебна година и ако успехът може да се измери с мокри кърпички, шоуто, което ние със Сейди организирахме, беше върхът. Убеден съм, че беше катарзис за учениците и мисля, че госпожица Мими щеше да го хареса. „Саркастичните хора са меки като памук под бронята — беше ми казала тя веднъж. — И аз не съм по-различна.“
Учителите се държаха по време на повечето слова. Трогна ги Майк със спокойната си, прочувствена декламация на Притчи 31. След това, по време на прожекцията на диапозитивите, съпътствана от сантименталната мелодия от „Уестсайдска история“, преподавателите не издържаха. Треньорът Борман беше особено забавен. Със сълзи, стичащи се по зачервеното му лице, и силни, хълцащи ридания, изтръгващи се от огромните му гърди, футболният гуру на Денхолм ми напомни на втория любим анимационен герой на всички — Бебето Хюи.
Прошепнах това на Сейди, докато стояхме до големия екран, който показваше снимки на госпожица Мими. И тя плачеше, но трябваше да слезе от сцената и да се скрие зад кулисите, когато смехът първо пребори и после надделя над сълзите ѝ. Сейди ме погледна укорително от сенките… и сетне ми показа среден пръст. Реших, че го заслужавам. Запитах се дали ако беше жива, госпожица Мими щеше все още да си мисли, че със Сейди се разбираме отлично.
Може би.
Избрах „Дванайсет разгневени мъже“ за пиесата през есента и нарочно пропуснах да уведомя фирмата „Самюъл Френч“, че възнамерявам да прекръстя нашата версия на „Съдебните заседатели“, за да включа и няколко момичета. Щях да проведа прослушвания в края на октомври и да започна репетиции на тринайсети ноември, след последния мач за сезона на „Лъвовете“. Бях хвърлил око на Винс Ноулс за Съдебен заседател №8 — ролята, изпълнена от Хенри Фонда във филма, и на Майк Кослоу за най-добрата според мен роля — сприхавият кавгаджия Съдебен заседател №3.