Сейди се облегна на стената и се смя, докато от очите ѝ потекоха сълзи.
— Изчезвай, Джордж. Ужасен си.
Излязох. Зарадвах се, че съм я разсмял, но дори след три години е лесно да забравиш колко по-силен ефект имат шегите със сексуален намек в Страната на миналото.
Хванах момче и момиче, които се натискаха в един от по-тъмните ъгли в източния край на салона. Той бъркаше под блузата ѝ, а тя смучеше устната му. Потупах по рамото младия изследовател и двамата подскочиха и се разделиха.
— Запазете го за играта на блъфове след танците — казах им. — И засега се върнете в залата. Вървете бавно. Охладете страстите. Пийнете пунш.
Те тръгнаха. Момичето закопчаваше блузата си, а момчето вървеше леко приведено с онази известна пубертетска походка, позната като „посинели ташаци“.
Зад работилницата по металообработване примигваха двайсетина червени светулки. Махнах с ръка и две хлапета от зоната за пушене ми отвърнаха. Подадох глава зад източния ъгъл на работилницата по дървообработване и видях нещо, което не ми хареса. Там се бяха скупчили Майк Кослоу, Джим Ладю и Винс Ноулс и си подаваха нещо. Грабнах го и го хвърлих над мрежата на ограда, преди да усетят, че съм там.
Джим се сепна, но после ми отправи ленивата си усмивка на футболен герой.
— Добър вечер и на вас, господин Амбърсън.
— Спести си поздравите, Джим. Не съм момиче, което да омаеш, за да му смъкнеш гащичките, и определено не съм треньорът ти.
Той изглеждаше стъписан и малко уплашен, но не видях обида на лицето му. Мисля, че ако това беше някое голямо училище в Далас, нямаше да е така. Винс беше отстъпил крачка назад. Майк не помръдна, но изглеждаше унил и смутен. Не, беше повече от смутен. Направо засрамен.
— Алкохол на училищни танци — продължих. — Не очаквам да спазвате правилата, но защо сте толкова глупави, когато ги нарушавате? Джими, какво ще стане с твоята стипендия в Алабама, ако те хванат да пиеш и те изритат от футболния отбор?
— Вероятно ще получа червен картон — отвърна той. — Това е всичко.
— Да, и ще останеш една година. И вероятно ще трябва да учиш за добри оценки. Същото се отнася и за теб, Майк. И ще те изхвърлят от Театралния клуб. Искаш ли това?
— Не — прошепна той.
— А ти, Винс?
— Не, господин Амбърсън. Абсолютно не. Ще правим ли „Заседателите“? Защото ако…
— Не знаеш ли, че трябва да мълчиш, когато ти се кара учител?
— Да, господин Амбърсън.
— Следващия път няма да ви се размине, момчета, но тази вечер имате късмет. Днес ще получите един ценен съвет: Не прецаквайте бъдещето си. Нито дори заради половин литър „Файв Стар“ на училищни танци, които дори няма да си спомняте след година. Ясно ли е?
— Да — отговори Майк. — Съжалявам.
— И аз. Абсолютно. — Винс се прекръсти и се ухили. Някои хора просто са устроени така. А може би светът се нуждае от наперени всезнайковци, за да освежат нещата, кой знае?
— Джим?
— Да. Моля ви, не казвайте на баща ми.
— Няма, това е между нас. — Огледах ги един по един. — Ще намерите много места, където да пиете догодина в колежа. Но не и в нашето училище. Чухте ли ме?
Този път всичките отговориха в един глас:
— Да, господин Амбърсън.
— А сега, връщайте се вътре. Пийнете пунш и премахнете миризмата на уиски от дъха си.
Те тръгнаха. Дадох им малко време и ги последвах. Наведох глава, бръкнах дълбоко в джобовете си и се замислих. Бях казал: Не и в нашето училище. Нашето.
„Ела и преподавай — беше ми казала Мими. — За това си роден.“
2011 година никога не бе изглеждала по-далечна, отколкото тогава. По дяволите, и Джейк Епинг никога не беше изглеждал толкова далечен. Свиреше саксофон тенор в осветен за купон физкултурен салон в центъра на Тексас. Лек ветрец разнасяше звуците в нощта. Барабанистът удряше палките в съблазнителен ритъм.
Мисля, че тогава реших да не се връщам.
Ръмжащият саксофон и примамливият барабанист поддържаха група на име „Даймъндс“. Песента беше „Разходка“. Ала хлапетата не умееха да играят този танц. Не съвсем.
„Разходка“ беше първата стъпка, която с Кристи научихме, когато започнахме да ходим на уроци по танци в сряда вечер. Това е танц за двама, нещо като разчупване на леда, в който всяка двойка минава с танцова стъпка покрай пляскащи с ръце момчета и момичета. Онова, което видях, когато се върнах в залата, беше различно. Момчетата и момичетата пристъпваха на място в две редици едни срещу други, после се срещаха, завъртаха се в обятията си, сякаш танцуваха валс, и отново се разделяха и заставаха в края на редицата. Докато бяха разделени, стъпваха на пръсти с единия крак изнесен назад и залюляваха бедра — очарователно и секси движение.