Приближихме се един към друг и Сейди се завъртя като навита на пружина балерина под стиснатите ни ръце.
„Сега ти стисни ръката ми, за да ми кажеш наляво или надясно.“
Тя стисна леко дясната ми ръка, сякаш разбра мисълта ми, и пак се завъртя като перка на хеликоптер. Косата ѝ се разпери като ветрило, което проблесна първо в червено, а после в синьо на осветлението. Чух, че няколко момичета ахнаха. Хванах Сейди и приклекнах на пръсти, а тя се наведе назад, облегната на ръката ми. Надявах се, че няма да изкълча коляното си. Не го чух да изпука.
Изправих се. Сейди се изправи заедно с мен. Излезе напред и после се върна в обятията ми. Танцувахме под светлините.
Танцът е живот.
Балът свърши в единайсет, но аз завих в алеята за коли пред дома на Сейди чак в дванайсет и петнайсет след полунощ, или с други думи, неделя сутринта. Едното от нещата, което никой не ти казва за очарователната задача да охраняваш ученици на танци, е, че отговорниците трябва да се погрижат след приключването на танците всичко да е прибрано и заключено.
Не разговаряхме много по пътя. Въпреки че Дони Би пусна още няколко изкушаващи игриви мелодии на големи оркестри и хлапетата ни тормозеха да танцуваме отново, ние отказахме. Един път беше запомнящо се, два пъти щеше да бъде незабравимо, което може би не е добра идея в малък град. За мен вече беше незабравимо. Не можех да престана да мисля как чувствах Сейди в ръцете си и за дъха ѝ върху лицето ми.
Угасих мотора на сънлайнъра и се обърнах към нея. Сега тя щеше да каже: „Благодаря, че ме изведе“ или „Благодаря за прекрасната вечер“ и това щеше да бъде всичко.
Сейди обаче не каза нищо. Само ме погледна. Косата ѝ падаше по раменете. Горните две копчета на мъжката ѝ риза под пуловера бяха разкопчани. Обеците ѝ блестяха. И после се прегърнахме, и започнахме да се целуваме. Само че беше повече от целуване. Приличаше на ядене, когато си гладен, или пиене, когато си жаден. Долавях уханието на парфюма и чистата ѝ пот и лекия, но парлив мирис на тютюн на устните и езика ѝ. Сейди прокара пръсти през косата ми (кутрето ѝ погъделичка за миг ухото ми и ме накара да потръпна) и след това ги сключи отзад на врата ми. Палците ѝ се движеха непрестанно и галеха кожата на тила ми, който някога, в друг живот, беше обрасъл с косми. Плъзнах ръка и обвих едрата ѝ гърда, а тя промълви:
— О, благодаря. Помислих, че ще падна.
— Удоволствието е мое — отвърнах и нежно я стиснах. Натискахме се може би пет минути и дишахме все по-учестено, докато милувките ставаха все по-дръзки. Предното стъкло на колата се запоти. И после Сейди ме отблъсна и видях, че лицето ѝ е мокро. Кога беше започнала да плаче, за Бога?
— Джордж, съжалявам. Не мога. Страхувам се. — Пуловерът беше смъкнат до кръста ѝ. Виждаха се жартиерите и дантелата на гащичките ѝ. Тя дръпна полата си на коленете.
Предположих, че е заради брака ѝ, който въпреки че се беше провалил, все още имаше значение, защото бяхме в средата на XX век, а не в началото на XXI. Или може би заради съседите. Къщите бяха тъмни и вероятно всички спяха дълбоко, но никога не можеш да бъдеш сигурен, а и в малките градове новите свещеници и учители винаги са интересни теми за разговор. Оказа се, че и двете ми предположения са грешни, но нямаше как да знам.
— Сейди, не трябва да правиш нищо, което не искаш. Не съм…
— Не разбираш. Не е, защото не искам. Не се страхувам заради това, а защото никога не съм го правила.
Преди да кажа нещо, тя изскочи от форда и хукна към дома си, като ровеше за ключа в чантичката си. Не се обърна.
Прибрах се вкъщи в един без двайсет и извървях разстоянието между гаража и къщата в собствен вариант на „посинели ташаци“ Тъкмо запалих лампата в кухнята и телефонът започна да звъни. През 1961 оставаха цели четирийсет години до появата на екранчето с изписаното име на обаждащия се, но в този час и след такава нощ можеше да ме търси само един човек.
— Джордж? Аз съм. — Сейди говореше по-спокойно, но гласът ѝ беше дрезгав. Беше плакала, при това доста.
— Здравей, Сейди. Така и не ми даде възможност да ти благодаря за чудесната вечер. За танците и след това.
— И аз се забавлявах. Отдавна не бях танцувала. Страхувах се да ти кажа с кого научих танца линди хоп.
— Аз се научих с бившата си съпруга. Предполагам, че ти си го научила със съпруга си, с когото сте се отчуждили — рекох, но това не беше догадка. Знаех как стават тези неща. Вече не се изненадвах, но ако ви кажа, че свиквах със свръхестествената хармония между събитията, ще излъжа.