— Това не е най-лошият съвет на света. — Бях предпазлив. Намирахме се в минирано поле. И двамата го знаехме.
— Джони е учител по химия. Висок е, но не колкото теб. Беше ми омръзнало да излизам с мъже по-ниски от мен и мисля, че затова се съгласих, когато той за пръв път ме покани на среща. Видя ми се мил и в края на вечерта не ми пусна ръка. Навремето мислех, че това е любов. Била съм наивна, нали?
Махнах с ръка.
— Запознахме се в училище в Джорджия и после ни назначиха на работа в една гимназия в Савана. Смесена, но частна. Убедена съм, че баща му е използвал връзките си това да се случи. Семейство Клейтън нямат пари — вече не, въпреки че някога са имали. Все още обаче са високопоставени в обществото. Бедни, но благородници, разбираш ли?
Не разбирах. Въпроси като кой е във висшето общество и кой не е, не бяха важни, докато растях, но измърморих нещо утвърдително. Сейди беше възпитана така и изглеждаше изпълнена със страхопочитание.
— Да, имах диафрагма. В пластмасова дамска кутийка с роза на капака, но никога не я използвах. Не ми се наложи. Накрая я изхвърлих на боклука след поредното изваждане. Така го наричаше той. Изваждане. „Трябва да го извадя“ — казваше. И после метлата. Разбираш ли?
Нищо не разбирах.
Тя се засмя и отново ми напомни на Айви Темпълтън.
— Майка ми каза да чакаме две години. Можеше да чакаме и двайсет, без да е необходима диафрагма.
— Какво се случи? — Стиснах леко раменете ѝ. — Биеше ли те? С дръжката на метлата? — Имаше и друг начин за използване на дръжката на метлата, за който бях чел в „Последен изход за Бруклин“, но съпругът ѝ очевидно не беше правил това. Сейди беше девствена. Доказателството беше върху чаршафа.
— Не. Метлата не служеше за бой. Джордж, мисля, че не мога да говоря повече за това. Не и сега. Чувствам се… знам ли… като разклатена бутилка с газирана вода. Знаеш ли какво искам?
Предполагах, но учтиво попитах какво.
— Искам да ме заведеш вътре и да отвориш капачката. — Тя вдигна ръце и се протегна. Не си беше направила труда да си сложи сутиена и видях как гърдите ѝ се повдигнаха под блузата. На светлината на залязващото слънце зърната ѝ образуваха малки сенки, като точки, върху плата. — Днес не искам да преживявам отново миналото, а само да се пеня и да кипя.
Час по-късно видях, че Сейди спи. Целунах я първо по челото и после по носа, за да я събудя.
— Трябва да тръгвам, макар и само за да изкарам колата си от алеята ти, преди съседите ти да са започнали да се обаждат на приятелите си.
— Да, предполагам. До мен живеят семейство Сандфорд и Лиза Сандфорд е ученичката библиотекарка този месец.
Бях сигурен, че бащата на Лиза е в училищния съвет, но си замълчах. Сейди сияеше и нямаше смисъл да развалям удоволствието ѝ. Семейство Сандфорд вероятно си мислеха, че седим на дивана, допрели колене, чакаме да свърши „Денис Белята“ и да започне шоуто на Ед Съливан, но ако колата ми останеше на алеята на Сейди до единайсет вечерта, можеше да променят мнението си.
Тя ме гледаше, докато се обличам.
— Какво ще стане сега с нас, Джордж?
— Искам да бъда с теб, ако и ти искаш да бъдеш с мен. Това ли искаш?
Сейди седна в леглото с чаршафа, насъбран около кръста ѝ, и посегна към цигарите си.
— Да, много, но съм омъжена и това няма да се промени до лятото в Рино. Ако се опитам да анулирам брака ни, Джони ще се бори. По дяволите, родителите му ще се борят с мен.
— Ако сме дискретни, всичко ще бъде наред. Знаеш, че трябва да бъдем дискретни.
Тя се засмя и лицето ѝ грейна.
— О, да, знам.
— Сейди, имаш ли проблеми с дисциплината в библиотеката?
— Какво? Някои. Обичайното. — Тя повдигна рамене и гърдите ѝ подскочиха. Прииска ми се да не се бях облякъл толкова бързо. От друга страна, кого заблуждавах? Джеймс Бонд можеше да е готов и за трети рунд, но Джейк/Джордж беше изцеден. — Аз съм новото момиче в училище. Проверяват ме. Не е приятно, но го очаквах. Защо питаш?
— Мисля, че проблемите ти скоро ще изчезнат. На учениците много им харесва, когато учители се влюбят. Дори на момчетата. Това е като телевизионен сериал за тях.
— Ще разберат ли, че ние…
Замислих се.
— Някои момичета. С опит.
Сейди издиша дима.
— Страхотно — отбеляза, но не изглеждаше съвсем недоволна.