— Знам всичко за положението ѝ. Знаех го още когато я назначихме. Тя е добро момиче. И ти си свестен човек, Джордж. Ели ми каза, че вие двамата сте се справили елегантно в трудна ситуация.
Отпуснах се малко.
— Ели е убедена, че не знаете за бунгалата „Кендълуд“ извън Килийн. Било ѝ неудобно да ти каже, затова помоли мен.
— Бунгалата „Кендълуд“?
— Много пъти съм водил там Мимс в събота вечер. — Дийк въртеше чашата с кафе в ръцете си, които сега изглеждаха твърде големи за тялото му. — Собствениците са пенсионирани учители от Арканзас или Алабама. Някой от щатите, които започват с „А“. Пенсионирани учители мъже. Ако схващаш какво имам предвид.
— Да, следя мисълта ти.
— Те са добри хора и си мълчат за връзката си и за връзките между някои от гостите им. — Той вдигна глава. Леко се беше изчервил, но се усмихваше. — Мястото не е бардак, ако това си мислиш. Много далеч е от такова нещо. Стаите са хубави, цените са приемливи и в ресторантчето край пътя сервират селски гозби. Понякога жените се нуждаят от такова място. А може би и мъжете. За да не се налага да бързат. И да се чувстват евтини.
— Благодаря ти.
— Моля. С Мими прекарахме много приятни вечери в „Кендълуд“. Понякога само гледахме телевизия по пижами и после заспивахме, но и това е приятно като другото, когато стигнеш до определена възраст. — Дийк се усмихна мрачно. — Е, или почти. Заспивахме, докато слушахме щурците. Понякога виеше койот някъде много далеч в тревите. Койотите вият по луната.
Той извади носна кърпа от задния си джоб и със старческа мудност избърса лицето си.
Предложих му ръката си и Дийк я стисна.
— Мимс те харесваше, въпреки че не можеше да проумее някои неща. Казваше, че ѝ приличаш на призрак от стар филм от трийсетте години. „Той е умен и лъчезарен, но не е много в ред.“
— Не съм призрак, обещавам ти.
Той се усмихна.
— Не си ли? Най-после проверих препоръките ти. Направих го, след като ти замества при нас известно време и свърши страхотна работа с пиесата. Онези от Сарасота са добри, но другите… — Дийк поклати глава, като продължаваше да се усмихва. — Научната ти степен е изфабрикувана в Оклахома.
Прокашлях се, но въпреки това не бях в състояние да продумам.
— За мен това не означава много. Навремето в тази част на света един мъж пристигна в града с няколко книги в дисагите си, очила на носа и вратовръзка на врата. Назначиха го за директор на училище и остана двайсет години. И не беше толкова отдавна. Ти си адски добър учител. Децата го знаят, аз го знам и Мимс го знаеше. Виж това означава много за мен.
— Елън знае ли, че съм фалшифицирал другите си препоръки? — Елън беше директор временно, но през януари училищният съвет щеше да я назначи на постоянно място. Нямаше други кандидати.
— Не, и няма да разбере. Поне не от мен. Мисля, че не е необходимо да знае. — Дийк стана. — Има обаче един човек, който трябва да знае истината къде си бил и какво си правил, и това е една библиотекарка. Ако, разбира се, намеренията ти към нея са сериозни. Така ли е?
— Да — отговорих и той кимна, сякаш това решаваше всичко.
Искаше ми се да е истина.
Благодарение на Дийк Симънс Сейди най-после разбра какво е да правиш любов след залез-слънце. Попитах я как е било и тя отвърна, че е чудесно.
— Но с още по-голямо нетърпение очаквам да се събудя до теб сутринта. Чуваш ли вятъра?
Чувах го. Виеше около стрехите.
— Звукът не те ли кара да се чувстваш уютно?
— Да.
— Сега ще ти кажа нещо. Дано не се почувстваш неудобно.
— Казвай.
— Мисля, че съм влюбена в теб. Може би е само заради секса. Чувала съм, че хората правят тази грешка, но смятам, че не греша.
— Сейди?
— Да? — Тя се мъчеше да се усмихне, но изглеждаше уплашена.
— И аз те обичам. Няма „може би“, нито грешки.
— Слава Богу. — Сейди се сгуши до мен.
По време на второто ни посещение в бунгалата „Кендълуд“ тя беше готова да говори за Джони Клейтън.
— Но моля те, угаси лампата.
Изпълних желанието ѝ. Сейди изпуши три цигари, докато разказваше. Към края се разрида силно, вероятно не толкова от спомена за обидата, колкото от неудобство. Мисля, че за повечето хора е по-лесно да признаят, че са сгрешили, отколкото че са постъпили глупаво. Не че Сейди беше постъпила глупаво. Има огромна разлика между глупост и наивност и като повечето добри момичета от средната класа, които съзряваха през четирийсетте и петдесетте години на миналия век, Сейди не знаела почти нищо за секса. Сподели, че първият пенис, който видяла, бил моят. Поглеждала към члена на Джони, но ако той я хванел, че го гледа, хващал лицето ѝ и го извръщал болезнено.