— Винаги ме болеше. И знаеш ли защо?
Джон Клейтън произхождал от традиционно религиозно семейство, без да са фанатици. Бил приятен, внимателен и относително привлекателен. Нямал най-доброто чувство за хумор на света (по-скоро никакво), но, изглежда, обожавал Сейди. Родителите ѝ обожавали него. Особено Клеър Дънхил била луда по Джони Клейтън. И, разбира се, той бил по-висок от Сейди дори когато тя носела обувки с високи токчета. След години на подигравки, че е върлина, това било важно.
— Единственото обезпокоително нещо, което забелязах преди сватбата, беше манията му по чистотата — продължи Сейди. — Книгите му бяха подредени по азбучен ред и много се ядосваше, ако някой ги разместеше. Изнервяше се дори ако вземеш някоя от лавицата. Напрежението му се чувстваше. Бръснеше се по три пъти на ден и непрекъснато си миеше ръцете. Ръкуваше ли се с някого, намираше си извинение и хукваше да се измие колкото може по-скоро.
— Както и подредените по цвят дрехи — добавих. — На него и в гардероба. И горко на човека, който ги размести. Подреждаше ли по азбучен ред и нещата в склада? Понякога ставаше ли посред нощ да провери дали котлоните са изключени, а вратите са заключени?
Сейди се обърна към мен. Очите ѝ бяха широко отворени и учудени в мрака. Леглото изскърца общително, вятърът повя, разхлабен перваз на прозорец изтрака.
— Откъде знаеш?
— Това е синдром. Обсесивно-компулсивно разстройство или ОКР. Хауард… — Млъкнах. Щях да кажа, че милионерът ексцентрик Хауард Хюз е страдал от силна форма на ОКР, но това може би все още не беше установено. Дори да беше, хората вероятно не знаеха. — Един стар приятел го имаше. Хауард Темпълтън. Няма значение. Причиняваше ли ти болка, Сейди?
— Не ме биеше и не ме удряше. Веднъж ме зашлеви, но това беше всичко. Но хората могат да бъдат наранявани по други начини, нали?
— Да.
— Не можех да споделя с никого. Със сигурност не и с майка ми. Знаеш ли какво ми рече тя в деня на сватбата? Че ако кажа половин молитва преди и половин молитва по време, всичко ще бъде наред. По време означаваше полово сношение. Веднъж се опитах се да говоря с приятелката си Рути по този въпрос. Беше след училище и тя ми помагаше да подредя книгите в библиотеката. „Не е моя работа какво става зад вратата на спалнята“ — заяви тя и аз млъкнах. Вече не исках да говоря за това. Засрамих се.
И после всичко се изля като буен поток. Част от думите ѝ бяха неясни заради сълзите, но разбрах основното. В някои нощи — един-два пъти седмично — Джон ѝ казвал, че трябва „да го извади“. Лежали един до друг в леглото, тя по нощница (непрозрачна, по негово настояване), а той по боксерки. Така и не го видяла гол. Джон смъквал чаршафа до кръста си и Сейди виждала, че е „опънал палатката“.
— Веднъж и той погледна „палатката“: Само веднъж. И знаеш ли какво каза?
— Не.
— „Колко сме отвратителни“ и после: „Свършвай по-бързо, че да поспя.“
Сейди бръквала под чаршафа и го мастурбирала. Не продължавало дълго, само няколко секунди. Няколко пъти той докоснал гърдите ѝ, докато тя извършвала тази манипулация, но ръцете му обикновено оставали свити на гърдите. Когато свършел, Джон отивал в банята, измивал се и се връщал, облечен в пижама. Имал седем, всичките сини.
След това идвал нейният ред да отиде в банята и да измие ръцете си. Той настоявал Сейди да ги търка най-малко три минути и с толкова гореща вода, че кожата ѝ да се зачерви. Когато се върнела в леглото, тя доближавала ръцете си до носа му. Ако мирисът на индийския сапун „Лайфбой“ не била достатъчно силна и не го задоволявала, Сейди трябвало да ги мие отново.
— И когато се върнех, метлата беше там.
Джон слагал метлата върху чаршафа през лятото или върху одеялата през зимата, точно в средата на леглото. Маркирал неговата страна и нейната страна.
— Ако спях неспокойно и неволно я преместех, той се събуждаше, колкото и дълбоко да спеше, и ме блъскаше към моята половина. Силно. Наричаше го „престъпваш границата“.
Зашлевил я, когато го попитала как ще имат деца, като не ѝ го вкарва.
— Вбеси се. И затова ме удари. После се извини, но тогава рече: „Мислиш ли, че ще го вкарам в пълната ти с микроби женска дупка и ще създам деца в този мръсен свят? И без това всичко ще се взриви. Всеки, който чете вестници, го вижда, че предстои. И радиацията ще ни убие. Ще умрем с рани по телата и ще си изкашляме белите дробове. Може да се случи всеки момент.“