Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната се издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикаш на прозореца, за да гледате заедно. Домът е там, където танцуваш с други хора, а танцът е живот.
Годината господня 1961 се изнизваше. В един дъждовен ден две седмици преди Коледа се върнах вкъщи след училище, отново увит във фермерския си кожух, и чух, че телефонът звъни.
— Обажда се Айви Темпълтън — каза женски глас. — Вероятно не ме помните, нали?
— Много добре ви помня, госпожо Темпълтън.
— Не знам защо си правя труда да ви се обаждам, защото отдавна изхарчих проклетите десет долара, но нещо ме накара да ви запомня. И Розет също. Тя ви нарича „човекът, който хвана топката ми“.
— Изнасяте ли се, госпожо Темпълтън?
— Познахте сто процента. Утре мама ще дойде с камион от Мозел.
— Нямате ли кола? Или е повредена?
— Колата върви добре, но Хари никога повече няма да се вози в нея, нито да я кара. Миналия месец той работеше едно от проклетите неща за „Менпауър“. Паднал в канавка и го прегазил камион с чакъл, докато се изправял. Гръбнакът му беше пречупен.
Затворих очи и си представих как карат смачканите останки на пикапа на Винс по Мейн Стрийт. Напуканото предно стъкло беше обляно с кръв отвътре.
— Съжалявам, госпожо Темпълтън.
— Ще живее, но няма да може да ходи. Ще седи в инвалидна количка и ще пишка в торбичка. Но първо ще отиде в Мозел отзад на камиона на мама. Ще вземем дюшека от спалнята, за да легне на него. Все едно ще водим куче на почивка. — Тя се разрида. — От два месеца не съм плащала наема, но не ми пука. Знаете ли за какво ми пука, господин Пъдънтейн? Имам трийсет и пет шибани долара и това е всичко. Ако проклетият тъпак Хари можеше да се държи на краката си, нямаше да бъда в затруднение. И по-рано си мислех, че съм в лошо положение, но сега е нетърпимо! — Айви подсмръкна сълзливо в ухото ми. — Знаете ли какво? Пощальонът ме гледа влажно и мисля да го изчукам за двайсет долара на пода на хола, за да не ни видят проклетите съседи отсреща. Не мога да го заведа в спалнята, нали? Там лежи съпругът ми със счупен гръбнак. — Тя се изсмя дрезгаво. — Вижте, защо не минете насам с хубавото си кабрио? Ще ме закарате в някой мотел. Ще се изръсите малко повече и ще наемете апартамент с хол. Розет ще гледа телевизия, докато се чукаме. Имахте такъв вид, сякаш нямахте нищо против.
Не отговорих. Хрумна ми идея, блестяща като електрическа крушка.
За да не ни видят проклетите съседи отсреща.
Там имаше човек, когото аз трябваше да наблюдавам. Освен Осуалд. Мъж, който също се казваше Джордж и който щеше да стане единственият приятел на Лий Осуалд.
„Не му вярвай“ — беше написал Ал в бележките си.
— Там ли сте, господин Пъдънтейн? Не? Ако не, напукайте си го и сбогом…
— Не затваряйте, госпожо Темпълтън. Ами, ако ви платя наема и ви дам още сто долара отгоре? — Сумата беше много по-голяма, отколкото беше необходимо да платя за онова, което исках, но имах парите и тя се нуждаеше от тях.
— Господине, за двеста долара бих ви изчукала, докато баща ми гледа.
— Не е необходимо да го правите, госпожо Темпълтън. Искам само да се срещнем на паркинга в края на улицата и да ми донесете нещо.
Беше тъмно, когато стигнах до паркинга на склада „Монтгомъри Уорд“, и дъждът беше започнал да се усилва и да се опитва да се превърне в суграшица. Това не се случва често в хълмистия район южно от Далас, но понякога не означава никога. Надявах се, че ще се върна в Джоди, без да изляза от пътя.
Айви седеше зад волана на разнебитен стар автомобил с ръждясали прагове и напукано задно стъкло. Качи се във форда ми и веднага се наведе към вентилатора на отоплението, което работеше с пълна сила. Беше си облякла две памучни блузи вместо палто и трепереше.
— Колко е приятно. Шевролетът е студен като цица на вещица. Отоплението се повреди. Носите ли парите, господин Пъдънтейн?
Дадох ѝ плика. Тя го отвори и прелисти набързо двайсетачките, които стояха на най-горната лавица в гардероба ми, откакто бях взел печалбата от залога за Световните серии от „Фейт Файненшъл“ преди година. Айви надигна огромния си задник от седалката, пъхна плика в задния джоб на джинсите си и после бръкна в джобчето на ризата си. Извади ключ и го сложи на дланта ми.