Видях поканата ми до пишещата машина и изпитах лека вина. Стоеше там от три дни, а дори не я бях отворил.
— Искаш ли да отидеш? — попитах.
— Нямам нищо против да се появя. — Последва кратко мълчание. — Къде беше толкова време?
— Във Форт Уърт — отвърнах и едва не добавих: „Пазарувах за Коледа“. Единственото, което бях купил от Форт Уърт, беше информация. И ключ за къща.
— Пазарувал си?
Отново трябваше да положа усилия да не излъжа.
— Аз… Сейди, не мога да ти кажа.
Настъпи дълго мълчание. Изпитах желание да запаля цигара. Може би бях прихванал навика от Сейди. Вдишвах дима ѝ всеки ден. Учителската стая постоянно беше задимена със синкава мъгла.
— Жена ли има, Джордж? Друга жена? Или съм твърде любопитна?
Е, бях с Айви, но тя не беше жената, която имаше предвид Сейди.
— Не, само ти си.
Отново последва дълго мълчание. В света Сейди се движеше безгрижно, но в главата си никога не го правеше.
— Ти знаеш много за мен — най-после каза тя. — Неща, които мислех, че няма да споделя с никого, но аз не знам почти нищо за теб. Мисля, че току-що го осъзнах. Сейди може да бъде глупава, нали, Джордж?
— Не си глупава. И много добре знаеш, че те обичам.
— Да… — Гласът ѝ беше изпълнен със съмнение. Спомних си за кошмара ми в бунгалата „Кендълуд“ и предпазливостта, изписана на лицето ѝ, когато ѝ казах, че не го помня. Дали и сега изражението ѝ беше същото?
— Сейди? Всичко наред ли е с нас?
— Да — малко по-уверено отговори тя. — Разбира се. С изключение на купона на треньора. Какво искаш да направим? Не забравяй, че всички учители ще бъдат там и повечето ще се напият, преди жена му да сложи яденето на масата.
— Хайде да отидем — предложих прекалено разпалено. — Ще купонясваме и ще се кефим.
— Ще купонясваме? Ще се кефим?
— Да, ще се забавляваме. Ще постоим час и половина и после ще се чупим. Вечеря в „Седлото“. Съгласна ли си?
— Да. — Приличахме на двойка, която си уговаря втора среща, след като първата не е довела до нищо. — Ще се забавляваме.
Замислих се как Айви Темпълтън усети парфюма на Сейди и ме попита дали момичето ми знае, че се промъквам в южната част на Форт Уърт по тъмно и върша странни неща. И за думите на Дийк Симънс, че има един човек, който заслужава да знае истината къде съм бил и какво съм правил. Но щях ли да кажа на Сейди, че съм застрелял Франк Дънинг хладнокръвно, за да не убие жена си и три от четирите си деца? Че съм дошъл в Тексас да предотвратя политическо убийство и да променя хода на историята? И че знам, че мога да го направя, защото идвам от бъдещето, където можехме да водим този разговор по компютър?
— Сейди, всичко ще бъде наред. Обещавам.
— Добре. Ще се видим утре в училище, Джордж — каза тя и затвори много внимателно и учтиво.
Държах слушалката в ръката си няколко секунди и се взирах в празното пространство. По прозорците към задния ми двор започна барабанене. В края на краищата дъждът се беше превърнал в суграшица.
Шестнайсета глава
Коледният купон на треньора Борман беше пълен провал и духът на Винс Ноулс не беше единствената причина. На двайсет и първи на Боби Джил Олнът ѝ омръзна да гледа червения белег на лицето си и глътна шепа от приспивателните хапчета на майка си. Не умря, но прекара две нощи в „Паркланд Мемориъл“, болницата, където щяха да издъхнат и президентът, и убиецът му, ако не променях нещата. През 2011 година вероятно има по-близки болници — почти със сигурност в Килийн и може би дори в Раунд Хил, но не и през едногодишната ми работа на постоянно учителско място в гимназията в Денхолм.
И вечерята в „Седлото“ не беше вълнуваща. Ресторантът беше претъпкан с хора, дошли да пият празнична предколедна бира, но Сейди отказа десерт и поиска да се прибере рано. Каза, че я боли главата. Не ѝ повярвах.
Новогодишните танци в „Баунтифул Грейндж №7“ бяха малко по-весели. Групата „Джоукърс“ от Остин беше много добра. Със Сейди танцувахме под надвиснали мрежи, пълни с балони, докато ни заболяха краката. В полунощ „Джоукърс“ засвириха „За доброто старо време“ и солистът на групата извика:
— Нека през 1962 година се сбъднат всичките ви мечти!
Балоните се понесоха около нас. Целунах Сейди и ѝ пожелах честита Нова година, докато танцувахме валс, но въпреки че тя се забавлява цяла вечер, очите ѝ не се смееха.