— Енгелс. В нея се разказва какво се случва с момчетата, които си мислят, че ще станат милионери, като продават разни неща от врата на врата.
— Хич и не ща да съм милионер! — тросна се хлапакът. — Искам само пушка 22-ри калибър, та да отстрелвам плъховете на сметището като приятеля ми Ханк.
— Ти изкарваш въшливи пенита, като продаваш вестниците им; те печелят долари, продавайки твоята пот и потта на милиони момчета като теб. Пазарът не е свободен. Трябва да се образоваш, синко. Аз започнах, когато бях на твоята възраст.
Лий изнесе на вестникарчето десетминутна лекция за злините на капитализма, обогатена с избрани цитати от Карл Маркс. Момчето го изслуша търпеливо, после попита:
— Та значи ще си купиш ли абонамент?
— Синко, чу ли поне една дума от всичко, което ти казах?
— Да, господине.
— Значи трябва да си наясно, че тази система ограбва и мен, както е грабила и от теб и семейството ти.
— Май нямаш пукната пара, а? Защо не каза още от началото?
— Опитвам се да ти обясня защо нямам пукната пара.
— Е, браво, бе! Можеше да съм обиколил поне още три адреса, ама не, сега трябва да се прибирам, защото нашите ме чакат!
— Успех — изтърси Марина.
Входната врата се отвори с изскърцване на ръждивите панти, после се хлопна (беше твърде износена, за да се тресне). Последва дълго мълчание. Сетне Лий отчаяно промърмори:
— Виждаш ли? Ето с това се борим.
Не след дълго лампата изгасна.
Новият ми телефон мълчеше. Само Дийк се обади веднъж — по задължение и набързо, колкото да попита как съм — но това беше всичко. Казвах си, че не бива да се надявам на повече. Новата учебна година беше започнала и както обикновено първите няколко седмици бяха кошмарни. Дийк беше зает, тъй като госпожа Ели го бе върнала на работа. Сподели ми, че помрънкал за авторитет, после ѝ позволил да го включи в списъка със заместниците. Ели не се обаждаше, защото на главата ѝ висяха хиляди задачи и вероятно стотици проблеми за разрешаване.
Чак след като Дийк затвори, осъзнах, че не е споменал Сейди… и две нощи след лекцията на Лий пред вестникарчето реших, че трябва да говоря с нея. Да чуя гласа ѝ, дори единствената ѝ реплика да беше: „Моля те, не ми се обаждай повече, Джордж, всичко свърши.“
Докато се пресягах за слушалката, телефонът иззвъня. Вдигнах и казах напълно уверено:
— Здравей, Сейди. Здравей, миличка.
Последва мълчание. Продължи няколко секунди, през които успях да си помисля, че все пак съм сгрешил, че някой ще каже: „Не съм Сейди, набрали сте грешен номер.“ После тя попита:
— Откъде знаеш, че съм аз?
Едва не отговорих „По интуиция“ и тя вероятно щеше да ме разбере. Но вероятно не беше достатъчно. Разговорът беше важен и не ми се искаше да прецакам нещата. Отчаяно се надявах да не ги прецакам. По време на последвалия разговор бях и Джордж, който не казваше какво му е на душата, и Джейк, скрит в дълбините на съзнанието ми, който изричаше всичко, неизречено от Джордж. Може би винаги, когато на карта е заложена истинската любов, хората от двете страни на линията се раздвояват.
— Знам, защото мисля за теб цял ден — отговорих. (Мисля за теб цяло лято.)
— Как си?
— Добре. — (Самотен.) — Ами ти? Как прекара лятото? Свърши ли онази работа? — (Преустанови ли формалната си обвързаност с шантавия си съпруг?)
— Да — отвърна тя. — Работата е опечена. Нали ти така обичаш да казваш, Джордж? Че работата е опечена.
— Май да. Как върви училището? Как са нещата в библиотеката?
— Джордж, ще шикалкавим или ще разговаряме сериозно?
— Както кажеш. — Седнах на неудобния, купен на старо диван. — Да поговорим. Добре ли си?
— Да, но съм нещастна. И много объркана. — Поколеба се, после добави: — Вероятно знаеш, че поработих като сервитьорка в бара на Хара. И там се запознах с един човек.
— Така ли? (Мамка му!)
— Да. Много свестен мъж. Мил. Джентълмен. Почти на четирийсет. Казва се Роджър Бийтън. Помощник е на калифорнийския сенатор-републиканец Том Къчъл. Има известно влияние в Сената. Къчъл, а не Роджър. — Тя се засмя, но не както се смее човек на нещо забавно.
— Трябва ли да се радвам, че си срещнала свестен мъж?
— Не знам, Джордж… радваш ли се?
— Не. (Идва ми да го убия.)
— Роджър е красавец — заяви тя с безизразен глас. — Приятна компания е. Завършил е Йейл. Знае как да забавлява момиче като мен. И е висок.