— Нищо не те карам да правиш! — тросна се той. Стояха по средата на хола и така се бяха привели един към друг, че носовете им почти се допираха. — Нищо не те карам да правиш, ама ти все го правиш!
— Лий, как ще издържаш семейството си? Трябва ти работа!
— Ще си намеря работа! Не бери грижа, майко!
— Къде?
— Не знам…
— О, Лий! Как ще платиш наема?
— … но тя си има бая приятели. — Посочи с палец Марина и тя подскочи. — Не стават за друго, ама за това ще свършат работа. Изчезвай, майко. Връщай се вкъщи. Остави ме да се поокопитя.
Маргарет обвинително посочи детската кошарка:
— Откъде се взе това?
— От ония приятели. Половината са въшливи с пари, а другите се опитват да ги спечелят. Харесва им да говорят с Рина. На по-дъртите им дай да ѝ зяпат циците.
— Лий! — Говореше възмутено, но не беше ли изражението ѝ… доволно? Не изпитваше ли задоволство мамочка от гнева на синчето си?
— Върви си, майко. Остави ни на мира.
— Досеща ли се тя, че мъжете, дето се раздават, винаги търсят нещо в замяна? Хрумвало ли ѝ е, Лий?
— Пръждосвай се оттук, мамка му! — Той сви юмруци. Безсилната му ярост го караше да подскача.
Маргарет се усмихна:
— Вбесен си. И как да не си? Ще дойда пак, като се успокоиш. И ще помогна. Винаги съм готова да помогна. — Внезапно се спусна към Марина и бебето, все едно се канеше да ги набие. Само че тя обсипа с целувки лицето на Джун, после прекоси стаята. Като стигна до вратата, се обърна и посочи кошарката. — Кажи ѝ да я измие добре, Лий. Ненужните боклуци на хората гъмжат от микроби. Ако бебето се разболее, не можете да си позволите доктор.
— Марш оттук!
— Добре де — невъзмутимо се ухили тя. Кокетно помаха с пръсти за довиждане и най-после си тръгна.
Марина се приближи до Лий, носейки бебето като щит. Поговориха. После покрещяха. Семейната сплотеност беше отишла по дяволите благодарение на скъпата Маргарет. Осуалд взе Джун, после ненадейно удари жена си право в лицето. Марина падна (устата и носът ѝ бяха разкървавени) и зарида. Лий я гледаше с безразличие. Малката също се разплака. Той погали меката ѝ косица, целуна я и пак я залюля. Марина отново се озова в зрителното ми поле — мъчеше се да се изправи на крака. Лий я изрита и тя пак се озова на пода. Виждах само разрошената ѝ коса.
„Напусни го — помислих си, макар да знаех, че не би го направила. — Вземи бебето и го напусни. Отиди при Джордж Баухе. Чукай се с него, ако се налага, но се спаси от това кльощаво мамино синче!“
Само че стана тъкмо обратното — Лий напусна жена си, поне временно. Повече не го видях на Мерседес Стрийт.
Това бе първата им раздяла. Осуалд замина за Далас да си търси работа. Не знаех къде възнамерява да отседне. Според бележките на Ал Лий щеше да се приюти в общежитието на Християнската асоциация на младежите, обаче се оказа, че Ал е сгрешил. Вероятно Лий си беше намерил някоя евтина квартира в центъра. Не ме беше грижа. Знаех, че след време с Марина ще заживеят в апартамента над моето жилище, пък и за момента ми беше писнало от него. Цяло щастие бе, че не ми се налагаше да слушам как с провлачен глас казва: „Знам“ по дузина пъти при всеки разговор.
Благодарение на Джордж Баухе Марина успя да си стъпи на краката. Скоро след посещението на Маргарет и дезертирането на Лий Баухе, придружаван от друг човек, пристигна с шевролет пикап и ѝ помогнаха да се изнесе. Марина беше постлала с одеяла розовия куфар, с който бе дошла от Русия, и Джун спеше като гълъбче в импровизираното гнездо. На сбогуване тя помаха на съседските момиченца. Те ѝ отвърнаха със същия жест.
Открих адреса на Джордж де Мореншилд в телефонния указател на Далас и го проследих няколко пъти. Интересно ми беше с кого се среща, макар че и да си бе уредил среща с агент на ЦРУ, пратеник на мафиота Лански или с друг конспиратор, едва ли щях да го разпозная. Мога да кажа само, че не се видя с никого, който да ми се стори подозрителен. Ходеше на работа; отбиваше се до далаския кънтриклуб, където играеше тенис или плуваше с жена си; двамата заедно посетиха няколко стриптийз бара. Той не закачаше танцьорките, но имаше навика да опипва гърдите и задника на съпругата си на публични места. На нея като че ли ѝ харесваше.
На два пъти той се срещна с Лий. Първия път се видяха в любимия стриптийз клуб на семейство Де Мореншилд. Лий май се чувстваше неловко в подобна среда, защото не се задържаха дълго. Втората им среща беше в кафене на Браудър Стрийт. Там останаха почти до два часа следобед — разговаряха и пиеха кафе след кафе. По едно време Лий понечи да стане, размисли и поръча още едно. Сервитьорката му донесе парче пай, а той ѝ подаде нещо, което тя погледна и пъхна в джоба на престилката си. Вместо да ги последвам, когато си тръгнаха, отидох при сервитьорката и я помолих да ми покаже какво ѝ е подал младият мъж.