Прегърнах Сейди и се опитах да я накарам да седне, но дланите ми се плъзгаха по копринения комбинезон. Тя се просна на леглото и пак изхриптя. Косата ѝ закри затворените ѝ очи.
— Сейди, събуди се!
Тя не реагира. Хванах я за раменете и я накарах да седне, като я подпрях на таблата на леглото.
— Ости ме н’мира — немощно изфъфли тя. Още не беше на себе си, но аз леко се обнадеждих.
— Събуди се, Сейди! Веднага!
Започнах леко да я пошляпвам по страните. Клепачите ѝ останаха стиснати, но ръцете ѝ зашаваха и тя се опита — неуспешно, разбира се — да ме отблъсне.
— Събуди се! Събуди се, дявол да го вземе!
Очите ѝ се отвориха, впериха се в мен неразбиращо, после тя отново ги затвори. За щастие сега дишаше по-нормално. Страховитото хъхрене, от което ме побиваха тръпки, вече не се чуваше.
Отидох в банята, извадих четката за зъби от розовата пластмасова чаша и пуснах студената вода. Докато пълнех чашата, погледнах етикета на шишенцето с хапчетата. Нембутал. Бяха останали десетина капсули — значи не беше направила опит да се самоубие. Изсипах ги в тоалетната чиния и се върнах в спалнята. Сейди беше започнала да се свлича на леглото и тъй като брадичката ѝ се опираше в гърдите, пак дишаше на пресекулки. Оставих чашата с вода на нощното шкафче и за миг се вцепених, защото погледът ми се спря на една от фотографиите, подаващи се от хартиения плик. Вероятно снимката беше на жена — косата (каквото беше останало от нея) беше дълга, но нямаше как да знам със сигурност. Вместо лице имаше само окървавена кървава маса с дупка в долната част. Дупката сякаш беше зейнала в писък.
Поизправих Сейди, хванах я за косата и дръпнах назад главата ѝ. Тя простена нещо, което прозвуча като „Неей болии“ Плиснах водата върху лицето ѝ. Сейди потрепери и отвори очи.
— Джор? Што с’тук, Джор? Што см мокр?
— Събуди се. Будна ли си, Сейди? — Пак я зашляпах по страните, този път по-леко. Явно не беше достатъчно. Клепачите ѝ пак започнаха да се притварят.
— Махи… се!
— Няма! Освен ако не държиш да извикам линейка. Тъкмо ще пишат за теб във вестниците. От училищното настоятелство ще бъдат във възторг. Опала!
Хванах я под мишниците и я извлякох от леглото. Комбинезонът ѝ се набра нагоре и пак се смъкна, когато тя падна на колене. Сейди се облещи и изпищя от болка, но все пак я изправих на крака. Тя започна да се олюлява и няколко пъти силно ме зашлеви.
— Изчез! Изчез, Джор!
— Няма да стане, мадам. — Хванах я през кръста и я затиках към вратата. Беше се отпуснала като труп. Завихме към банята и тогава краката ѝ се подкосиха. Нарамих я, което не беше кой знае какъв подвиг, като се има предвид телосложението ѝ. Адреналинът е хубаво нещо. Вдигнах капака и накарах Сейди да седне на тоалетната чиния, преди и моите колене да откажат. Задъхвах се от физическото усилие, но най-вече от страх. Тя започна да се накланя надясно и аз я ударих по рамото.
— Изправи се! — изкрещях. — Изправи се, Кристи, да му се не види!
Очите ѝ се поотвориха. Бяха кървясали.
— Коя Кристи?
— Вокалистката на шибаните „Ролинг Стоунс“ — озъбих се. — Откога си на нембутал? И колко изгълта тази вечер?
— Иам рцепта — изфъфли тя. — Не твоя раб’та, Джор.
— Колко взе? Много уиски ли изпи?
— Махи се.
Завъртях докрай крана за студената вода и пуснах душа. Сейди се досети какво я очаква и отново ме заудря.
— Не, Джор! Не!
Не ѝ обърнах внимание. Не за пръв път ми предстоеше да облея със студена вода разсъблечена жена, а някои неща са като карането на колело. Вдигнах я и я сложих във ваната (болката в кръста на следващия ден щеше да ми напомни за този подвиг), после я хванах здраво, защото тя размаха ръце и завика. Опита се да се вкопчи в закачалката за кърпи и да се изтръгне от ръцете ми. Ако не друго, вече напълно се беше свестила. По косата ѝ блестяха капчици вода. Комбинезонът ѝ стана прозрачен и дори при тези обстоятелства я пожелах.