— Хубаво де, добрият ти приятел Роджър.
— Каза ми непременно да гледам по телевизията обръщението на ирландския задник. Така го нарече. После ме попита на какво разстояние е Джоди от Далас. Като му казах, добави: „Би трябвало да си в безопасност, но зависи от посоката на вятъра.“ И той като мнозина други напуска Вашингтон, но това едва ли ще ги спаси. Няма как да избягаш от ядрената война. — Отново се разплака и изтерзаните ридания разтърсиха тялото ѝ. — Тези идиоти ще унищожат красивия ни свят! Ще избиват деца! Мразя ги! Ненавиждам ги всичките! Кенеди, Хрушчов, Кастро, дано всички горят в ада!
Закри с длани лицето си. Коленичих като някой старомоден джентълмен, готвещ се да направи предложение за брак, и я прегърнах. Тя обви врата ми с ръце и се притисна към мен с отчаянието на удавник. Тялото ѝ все още беше студено от душа, но бузата, която опря в рамото ми, гореше.
В онзи момент и аз намразих всички, най-вече Джон Клейтън, задето беше засадил семето на ужаса в съзнанието на млада и несигурна жена с ранима психика. Беше го засадил, поливал, плевил и зорко следеше растежа му.
Нима тази нощ Сейди беше единствената смръзнала се от ужас душа, единствената, която беше посегнала към хапчетата и алкохола? Колко ли обилно се наливаха посетителите в „Айви Рум“ сега? До този момент си въобразявах, че хората ще реагират на Карибската криза като на всяка друга мимолетна международна разпра, защото като постъпих в колежа, тази история беше само поредица от имена и дати, която трябваше да назубрим за следващия изпит. Ето така изглеждаха нещата от позицията на бъдещето. За хората от долината (тъмната долина) на настоящето стояха по различен начин.
— Снимките вече бяха пристигнали, когато се върнах от Рино. — Тя впери в мен кървясалите си измъчени очи.
— Исках да ги изхвърля, но не можах. Непрестанно ги разглеждах и…
— Тъкмо на това се е надявал онзи мръсник. Затова ти ги е изпратил.
Тя сякаш не ме чу, а продължи да говори като замаяна:
— Статистическият анализ му е хоби. Твърди, че някой ден, когато компютрите се усъвършенстват, статистическият анализ ще се превърне в най-значимата наука, защото никога не греши.
— Друг път. — В съзнанието ми изникна образът на чародея Джордж де Мореншилд, единствения приятел на Лий.
— Винаги има възможност за грешка.
— Предполагам, че бленуваната от Джони ера на суперкомпютрите така и няма да настъпи. Хората, които оцелеят — ако изобщо има оцелели, ще живеят в пещерите. А небето… вече няма да е синьо. Ядрена нощ, така му вика Джони.
— Нищо не му разбира главата, Сейди. Също и на приятелчето ти Роджър.
Тя тъжно поклати глава:
— Джони позна, че руснаците ще изпратят спътник в космоса. Тъкмо бяхме завършили колежа. Предвеща го през лятото и наистина изстреляха „Спутник“ през октомври. „Следва да изпратят в космоса куче или маймуна — разправяше Джони. — После и човек. След това е ред на двама души и бомба.“
— И случи ли се? Случи ли се, Сейди?
— Изпратиха кучето и човека. Кучето се казваше Лайка, помниш ли? Умря си там, горе. Горкото животинче. Май няма да им се наложи да изпращат двамата човека и бомбата, а? Направо ще използват ракетите си. Ние пък ще изстреляме нашите. И всичко това заради някакъв си загубен остров, където правят пури.
— Знаеш ли какво казват магьосниците?
— Кои? Какви ги бръщолевиш?
— Казват, че можеш да заблудиш учен, но няма как да заблудиш друг магьосник. Бившият ти може и да преподава научна дисциплина, обаче магьосник не е. Виж, руснаците са друго нещо.
— Май не си в час. Джони казва, че е неизбежно руснаците да атакуват, и то скоро, защото сега имат преимущество, но то няма да продължи дълго. Така че няма да отстъпят в Куба.
— Джони е изгледал твърде много новинарски репортажи за ракетите, минаващи по Червения площад на парада по случай Първи май. Обаче не е наясно — както вероятно и сенатор Къчъл — че повече от половината са без двигатели.
— Няма как да…
— Той не знае колко от междуконтиненталните им балистични ракети се взривяват на стартовите площадки в Сибир заради некомпетентността на ракетните им инженери. Не му е известно, че около половината ракети, заснети от нашите самолети Ю-2, всъщност са бутафорни. Това е трик, Сейди. Предвиден е да заблуждава учени като Джони и политици като сенатор Къчъл, но не може да подведе друг магьосник.
— Това… хич не е… — Тя замлъкна за момент, хапейки устни. После попита: — Как е възможно ти да си информиран по тези въпроси?