Уокър не беше с униформа, но костюмът му в цвят каки доста наподобяваше военно облекло. Ръбовете на панталона му бяха остри като бръсначи. Каменното му лице ми напомни за актьора от уестърните Рандолф Скот. Той се ръкува с Харджис и двамата подхванаха разговор за комунизма, разпрострял пипалата си не само в университетите, но и сред научната общност, и в Конгреса. Казаха няколко думи за прибавянето на флуор към питейната вода, после преминаха към темата за Куба, която Уокър наричаше „раковото образувание на Карибите“.
Разбрах защо генералът се е провалил на миналогодишните избори за тексаски губернатор. Ако говореше пред гимназисти, несъмнено щеше да ги приспи още през първия час, когато се предполагаше, че още не са уморени. Но Харджис умело се справяше с положението, пускайки по някое „Слава на Иисус!“ и „Бог ни е свидетел, братко!“, когато разговорът се затлачеше. Обсъдиха предстояща агитационна кампания из провинциалните градове на Юга, наречена операция „Среднощен поход“, после водещият помоли Уокър да внесе малко светлина около „скандалните обвинения в сегрегационизъм, появили се в нюйоркската преса и къде ли не“.
Най-сетне Уокър забрави, че го дават по телевизията, и се оживи.
— Знаете, че това е само долна комунистическа пропаганда!
— Знам! — възкликна Харджис. — И Бог иска да го кажеш, братко!
— Отдадох живота си на американската армия и ще остана войник по душа до сетния си час. — (Ако плановете на Лий се осъществяха, този момент щеше да настъпи приблизително след три месеца.) — Винаги съм изпълнявал войнския си дълг. Когато президентът Айзенхауер ме изпрати в Литъл Рок по време на гражданските размирици през 1957 — които се въртяха около насилствената интеграция на Централната гимназия, както ви е известно — изпълних дълга си. Но, Били, аз съм и воин Божи…
— Християнски воин! Слава на Исус!
— … и като християнин съм наясно, че насилствената интеграция е неморална. Неморална е според конституцията, неморална е според гражданските права и според повелите на Библията.
— Излей си душата — поощри го водещият и избърса сълзите си. (Или потта, проникнала през грима му.)
— Аз да мразя чернокожите? Онези, които го твърдят, и онези, които ме накараха да напусна обичната си военна служба, са лъжци и комунисти. Вие го знаете, побратимите ми от армията го знаят и Господ го знае. — Той се приведе. — Смятате ли, че чернокожите учители в Алабама и Арканзас, в Луизиана и в славния Тексас настояват за интеграция? Напротив! Възприемат я като кощунство срещу уменията си и усърдната си работа. Смятате ли, че чернокожите деца искат да ходят на училище заедно с белите, които са по-добре подготвени да четат, пишат и смятат? Мислите ли, че истинските американци ще одобрят расовите кръстоски, които ще са неизбежни при това общуване?
— Разбира се, че не! Слааааава на Иисус!
Сетих се за табелата, която бях видял в Северна Каролина, онази, дето сочеше към пътека, оградена с отровен бръшлян. Надписът гласеше „ЦВЕТНОКОЖИ“. Идваше ми да удуша Уокър, но не си струваше да си цапам ръцете с него; обаче едно стабилно раздрусване щеше да му е от полза. Всеки, готов да се нагърби с това, бих поощрил със сърдечно „Слава на Исус“…
Бях се отнесъл, но Уокър каза нещо, което на бърза ръка върна вниманието ми към случващото се на екрана.
— Господ, а не генерал Едуин Уокър е предопределил положението на негрите в света Си, като им е дал различен цвят на кожата и различни таланти. Атлетични, така да се каже, таланти. Какво ни учи Библията за тази разлика и защо негърската раса е прокълната на толкова много болка и злочестина? Ще разберем, като прочетем деветата глава на Битието, Били.
— Слава на Бога за светото Му слово.
Уокър затвори очи и вдигна дясната си ръка, сякаш даваше показания в съда:
— „И Ной пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си. Хам видя голотата на баща си и каза на братята си отвън.“ Но Сим и Яфет — единият — баща на арабската раса, другият — баща на бялата… да, ти го знаеш, Били, но малцина са като нас двамата, не всички са познали Библейското учение, с което ние сме закърмени…
— Слава на Бога за християнските майки!
— „Сим и Яфет не погледнаха. И когато Ной се събуди и разбра за случилото се, каза: «Проклет да е Ханаан, слуга на слуги да бъде, дървар и водоно…».“