Първо тя най-накрая си намери приятел — не Чичко Паричко като Джордж Баухе, а квакерка на име Рут Пейн. „Рускоговоряща — беше отбелязал Ал лаконично, което беше в разрез с предишната му словоохотливост. — Запознават се на празненство през февруари (??) на ’63. Марина е разделена с Лий и живее с онази Пейн по време на убийството на Кенеди. — И после, сякаш нехайно вметнато: — Лий укрива М-К в гаража на Пейн. Увита в одеяло.“
Със съкращението М-К беше обозначил поръчаната по каталог пушка „Манлихер-Каркано“, с която Лий възнамеряваше да застреля генерал Уокър.
Не знаех кой е организирал празненството, на което Лий и Марина се бяха срещнали със семейство Пейн. Не знаех и кой ги е запознал. Де Мореншилд? Баухе? Вероятно един от двамата, защото по онова време другите емигранти отбягваха Осуалдови. Смятаха Лий за ехиден всезнайко, а Марина — за боксова круша, която е пропуснала милион възможности да напусне грубияна.
Разбрах обаче, че евентуалната спасителка на Марина Осуалд пристигна с бяло-червен шевролет комби през един дъждовен мартенски ден. Паркира до бордюра и се огледа, сякаш се питаше дали не е сбъркала адреса. Рут Пейн беше висока (макар не колкото Сейди) и болезнено кльощава. Кестенявата ѝ коса беше подстригана на бретон, падащ върху широкото чело, и завързана на опашка — прическа, която изобщо не ѝ отиваше. Върху луничавия ѝ нос бяха закрепени очила без рамки. Докато я наблюдавах през пролуката в завесите, реших, че е от онези жени, които не близват месо и активно участват в антивоенни паради… тъкмо такава беше Рут Пейн — последователка на движението „Нова епоха“ още преди то да излезе на мода.
Явно Марина я беше видяла през прозореца, защото изтича надолу по външното стълбище с бебето в ръце. Бе метнала одеялото върху главата на Джун, за да я предпази от ситния дъждец. Рут Пейн се усмихна сдържано и заговори бавно, правейки пауза след всяка дума:
— Здравейте, госпожо Осуалд, аз съм Рут Пейн. Помните ли ме?
— Да — отвърна Марина на руски, после и на английски. Добави още нещо на руски. Рут ѝ отговори на същия език… макар и завалено.
Госпожа Осуалд я покани да влезе. Изчаках да чуя стъпките им в горния апартамент, след което сложих слушалките, свързани с подслушвателното устройство в лампата. Последва разговор ту на английски, ту на руски. Марина поправи Рут няколко пъти, понякога през смях. Разбрах достатъчно, за да разбера каква е причината за посещението на Рут Пейн. И тя като Пол Грегъри искаше да взема уроци по руски. Подразбрах и друго от честите им шеги и от все по-свободния разговор: симпатията им беше взаимна.
Радвах се за Марина. Ако ми предстоеше да убия Осуалд след покушението над генерал Уокър, предвестничката на „Нова епоха“ Рут Пейн можеше да я вземе под крилото си. Поне така се надявах.
Рут дойде до Нийли Стрийт само два пъти за уроците си. После започна да взима Марина и Джун с комбито си. Вероятно ги водеше в къщата си в шикозното (поне в сравнение с Оук Клиф) даласко предградие Ървинг. Този адрес не фигурираше в бележките на Ал — той явно не беше проявил интерес към връзката между Марина и Рут, може би защото беше очаквал да довърши Лий доста преди онази пушка да се озове в гаража на семейство Пейн — но го открих в телефонния указател: Уест Фифт Стрийт 2515.
През един навъсен мартенски следобед, около два часа след като Марина и Рут бяха потеглили с комбито, Лий и Джордж де Мореншилд пристигнаха с колата на Джордж. Осуалд носеше кафява хартиена торба с изрисувано сомбреро и с надпис „НАЙ-ВКУСНАТА МЕКСИКАНСКА ХРАНА ПРИ ПЕПИНО“. Де Мореншилд носеше стек с шест бири „Дос Екис“. Изкачиха се по външното стълбище, като разговаряха и се смееха. Грабнах слушалките и почувствах, че сърцето ми бие до пръсване. Отначало не чух нищо, но после някой включи лампата. След това все едно бях невидим гост в стаята в горния апартамент.
„Моля ви, недейте да заговорничите за убийството на Уокър — помислих си. — Умолявам ви да не усложнявате живота ми още повече.“
— Ще прощаваш за неразборията — каза Лий. — Напоследък Марина само спи, зяпа телевизия и хвали жената, на която предава уроци.
Де Мореншилд разказа за някакви петролни договори, които се опитвал да си подсигури в Хаити, и наруга потисническия режим на Дювалие.
— Всеки ден привечер през пазара минават камиони и събират мъртъвците. Повечето са деца, умрели от глад.