— Кастро и Фронтът ще сложат край на всичко това — каза Лий замислено.
— Бог да им е на помощ. — Чу се звън на бутилки, вероятно двамата вдигнаха тост за Всевишния. — Как върви работата, другарю? И защо сега не си там?
Лий каза, че не бил там, защото искал да е тук. Обяснение — слънце! Перфорирал работната си карта и си тръгнал.
— И какво ще ми направят? Аз съм най-добрият и Боби Стовал го знае. Бригадирът — казва се (не можах да чуя името му — май беше Граф или Грейф?) — ми вика „Стига си се правил на профсъюзен шеф, Лий“. И какво направих аз? Изсмях се, рекох му: „Да го духаш, свински гъз!“ и си тръгнах. Всеки знае, че тоя тип е задник. — Макар да се оплакваше от покровителственото отношение и поставянето на старшинството пред таланта, личеше, че си харесва работата. След малко добави: — Да знаеш, че ако имах равен старт, в Минск щях вече да съм управител на фирмата.
— Знам, синко, нямам никакви съмнения — сърдечно каза Де Мореншилд.
Как само му се мазнеше! Как му навиваше пружината! Мен обаче не можеше да заблуди.
— Чете ли тазсутрешния вестник? — попита Лий.
— Тази сутрин се занимавах само с телеграми и доклади. Защо мислиш, че съм тук, ако не да се отърва поне за малко от досадната документация?
— Уокър е успял — информира го Осуалд. — Присъединил се е към кръстоносния поход на Харджис — а може би кампанията е на Уокър и Харджис се е присъединил. Все тая. Става дума за онзи скапан „Среднощен поход“. Двамата мухльовци ще обикалят южните щати и ще разправят на хората, че Националната асоциация за напредък на цветнокожите е комунистическа измишльотина. Ще върнат с двайсет години назад всичко, направено за интеграцията и правото на глас.
— Естествено! И ще подстрекават към омраза. След колко ли време ще започнат кланетата?
— И дали някой няма да реши да гръмне Ралф Абърнати и доктор Кинг?
— Разбира се, че ще убият Кинг — каза Де Мореншилд едва сдържайки смеха си. Бях скочил на крака, притисках слушалките до главата си, по лицето ми се стичаше пот. Навлизаха в опасни води — бяха на ръба на конспирацията. — Само въпрос на време е.
Някой си отвори още една бира и Лий каза:
— Тези двама копелдаци трябва да бъдат спрени.
— Не си прав да наричаш мухльо нашия генерал Уокър — поучително каза Де Мореншилд. — Виж, Харджис — може. Той е палячо. Чувал съм, че като мнозина от неговата порода е перверзник — сутрин обслужва с вибратор момиченца, вечер — момчешки дупенца.
— Човече, това е извратено! — Гласът на Лий пресекна на последната дума, като че беше срамежлив тийнейджър. После се разсмя.
— Обаче Уокър е друго нещо. На почит е в антикомунистическото общество на Джон Бърч…
— Гадните фашисти, дето мразят евреите!
— … и мисля, че не след дълго може и да го оглави. А щом спечели вярата и одобрението на останалите изперкали десничарски групировки, пак може да се кандидатира за правителствен пост… но този път не като губернатор на Тексас. Подозирам, мерникът му е насочен по-нависоко. Сенатът? Твърде възможно. Защо не и Белия дом?
— Никога няма да се случи — измънка Лий, но май не беше много сигурен.
— Малко вероятно е да се случи — поправи го Де Мореншилд. — Но никога не подценявай готовността на американската буржоазия да приеме фашизма под маската на народничеството. Нито пък силата на телевизията. Без нея Кенеди за нищо на света нямаше да победи Никсън.
— Кенеди и железният му юмрук — презрително изсъска Лий. Симпатиите му към настоящия президент явно се бяха изпарили. — Няма да има мира, докато Фидел сере в нужника на Батиста.
— И никога не подценявай ужаса, който бяла Америка изпитва при мисълта за общество, подчиняващо се на законите на расовото равноправие.
— Негра, чернилки, мексикански маймуни, емигрантски свине! — избухна Лий, а бушуващият му гняв почти избиваше на истерия. — Все това чувам в работата!
— Не се и съмнявам. Когато по „Сутрешните новини“ казват „великият Тексас“, всъщност имат предвид „Тексас на белите“. И хората слушат! За човек като Уокър — герой от войната — плямпало като Харджис е само трамплин. Както фон Хинденбург беше трамплин за Хитлер. Ако има кой да го напътства, Уокър може да стигне далеч. Знаеш ли какво мисля аз? Че онзи, който види сметката на генерал Едуин Уокър, деец за расистка Америка, ще направи голяма услуга на обществото.
Отпуснах се на стола до масата, на която бях оставил малкото записващо устройство.
— Ако наистина вярваш… — започна Лий, но гласът му беше заглушен от силно бръмчене, което ме накара да хвърля слушалките. От горния етаж не прокънтяха възгласи на тревога или гняв, не се дочуха забързани стъпки, така че — освен ако двамата не се владееха до съвършенство — бях склонен да приема, че подслушващото устройство в лампата не е било открито. Отново си сложих слушалките. Нищо. Пробвах с широкообхватния микрофон, като се качих на стол и придържах пластмасовата купа близо до тавана. Сега чувах гласа на Лий и редките коментари на Де Мореншилд, но не разбирах какво казват.