— Джейк харесва ли ти?
— Галеното на Джейкъб ли?
— Да.
— Допада ми. — Тя се обърна към мен. — Джейкъб е библейският Яков, който се е борил с ангел. Ти също се бориш. Нали така?
— Може да се каже, но не и с ангел. — Макар че Лий Осуалд и за дявол не го биваше. По-скоро бих предоставил тази роля на Джордж де Мореншилд. В Библията Сатаната е изкусител, който отправя предложението си и после само наблюдава. Надявах се Де Мореншилд да е тъкмо такъв тип.
Сейди смачка фаса си. Гласът ѝ беше спокоен, но очите ѝ бяха потъмнели от тревогата.
— Ще пострадаш ли?
— Не знам.
— Ще ме изоставиш ли? Защото не знам дали ще го понеса. Докато бях в Рино, си мълчах, но там беше същински кошмар. Да те загубя завинаги… — Тя бавно поклати глава. — Не, не мисля, че ще го понеса.
— Искам да се оженим — казах.
— Боже Господи! — прошепна Сейди. — Тъкмо когато съм готова да се закълна, че никога няма да се случи, Джейк, познат още като Джордж, ми предлага брак, и то час по-скоро.
— Не час по-скоро, но ако следващата седмица протече според очакванията ми… е, ще ми станеш ли жена?
— Разбира се. Обаче не мога да не ти задам още едно мъничко въпросче.
— Дали съм необвързан ли? Формално необвързан? Това ли те интересува?
Тя кимна.
— Ерген съм — осведомих я.
Сейди въздъхна с комично облекчение и се ухили като хлапе. После пак си върна сериозното изражение:
— Мога ли да ти помогна? Позволи ми да ти помогна. — Изтръпнах и вероятно изражението ми го показа. Тя прехапа устни, после замислено промълви: — Не е шега работа, а?
— Да представим нещата така: в момента съм близо до голяма машина с много остри зъбци, която работи на пълни обороти. Не бих ти позволил да се навърташ край мен, докато човъркам из нея.
— Кога е? Така де, твоята… срещата ти със съдбата?
— Предстои да разбера. — Подозирах, че вече съм казал твърде много, но след като така и така бях стигнал дотук, реших да си позволя още малко. — През нощта на идната сряда ще се случи нещо. Нещо, което трябва да видя. После ще преценя.
— Наистина ли няма как да ти помогна?
— Не, мила.
— Ако се окаже, че мога…
— Благодаря — прекъснах я. — Трогнат съм. Наистина ли ще се омъжиш за мен?
— След като вече знам, че се казваш Джейк ли? Разбира се.
Към десет часа в понеделник сутринта комбито пристигна и Марина замина за Ървинг с Рут Пейн. Имах да свърша една работа и тъкмо когато излизах от апартамента, дочух как някой слиза по външното стълбище. Беше Лий. Изглеждаше ужасно. Мазната му коса беше на фитили, бледото му лице беше обсипано с позакъснели младежки пъпки. Носеше дънки и абсурдно широк шлифер, развяващ се около глезените му. Притискаше ръка до гърдите, сякаш го боляха ребрата.
Или сякаш криеше нещо под шлифера. „Преди покушението Лий насочил новата си пушка към летище «Лав Фийлд»“ — беше написал Ал. Не ме беше грижа накъде се е прицелвал, за да изпробва новата си придобивка. По-важното беше, че на косъм се разминах да се срещнем лице в лице. Бях решил най-лекомислено, че съм го изпуснал, като е тръгнал за работата и…
Всъщност защо не беше на работа в понеделник сутринта?
Отказах се да търся отговор на този въпрос и излязох. Носех чантата си, в която бяха недовършеният (и без реални изгледи за довършване) роман, записките на Ал и наскоро подхванатото литературно начинание, описващо приключенията ми в Страната на миналото.
Ако Лий не е бил сам в нощта на десети април, можеше да отнеса куршума на някой от съучастниците му, дори на самия Де Мореншилд. Продължавах да възприемам този сценарий като малко вероятен, но пък шансовете да се превърна в бежанец след убийството на Осуалд, бяха доста вероятни. Същото важеше и за варианта да ме заловят и да ме осъдят за убийство. И в двата случая не биваше никой — полицията например — да намери бележките на Ал или моето произведение.
През този ден — осми април — ми предстоеше да изнеса писмените материали от апартамента си, за да са възможно по-далеч от объркания агресивен младок от горния етаж. Отидох с колата до Фърст Корн Банк и въобще не се изненадах, че банковият чиновник, който ме обслужи, поразително си приличаше с банкера от „Хоумтаун Тръст“ в Лисбон Фолс. Този се казваше Линк вместо Дусен, но имаше прилика с Хавиер Кугат, прочутия кубинския диригент от началото на двайсетте.