Мислех си, че съм свикнал с живота в миналото, но когато най-накрая ми позволиха свиждане, бях потресен от стаята на Сейди в „Паркланд“. Беше единична, топла като сауна и горе-долу толкова голяма. Баня нямаше; в ъгъла, отделена само с полупрозрачна найлонова завеса (голямо уединение, няма що), имаше малка тоалетна, сякаш пригодена за джудже. Вместо бутони за повдигане и сваляне на леглото имаше олющена бяла ръчка. Естествено нямаше и монитори за жизнените показатели, нито телевизор за пациента.
Стъклена бутилка с някаква течност — вероятно физиологичен разтвор — висеше на метална стойка. От нея излизаше тръбичка и стигаше до лявата ръка на Сейди, където се губеше под дебелата превръзка.
Но не чак толкова дебела, колкото превръзката на лявата ѝ буза. Бяха отрязали голям кичур коса от същата страна и лицето ѝ изгледаше несиметрично и измъчено… съвсем нормално, след като наистина беше измъчвана. Лекарите бяха оставили в превръзката малък процеп за окото ѝ. Сейди чу стъпките ми и едва-едва отвори очи; въпреки че беше упоена, в погледа ѝ проблесна страх, от който сърцето ми се сви.
Като на забавен кадър тя извърна лице към стената.
— Сейди, миличка, аз съм.
— Здравей — изломоти тя, без да обърне глава.
Докоснах голото ѝ рамо, а тя трепна и се сви, сякаш да избегне допира ми.
— Моля те, не ме гледай.
— Сейди, това не е важно.
Тя се обърна и впери в мен тъжните си очи, замъглени от морфина (едното надничаше през тесния процеп в превръзката, напомнящ прозорче). През марлите се процеждаше жълтеникаво-червеникава течност. Кръв, примесена с някакъв мехлем, предположих.
— Важно е. Не е същото като с Боби Джил. — Опита да се усмихне. — Нали си представяш как изглежда бейзболна топка с червени шевове? На това приличам в момента. Шевовете криволичат по цялото ми лице.
— Белезите ще се заличат.
— Май не схващаш. Разрезът е ужасно дълбок.
— Обаче си жива. И аз те обичам.
— Да видим дали ще ме обичаш, като ми свалят превръзките — измрънка тя. — В сравнение с мен булката на Франкенщайн е същинска Лиз Тейлър.
Хванах я за ръката.
— Някъде бях прочел…
— Не мисля, че съм готова за литературни дискусии, Джейк.
Отново опита да се извърне, но аз не пуснах ръката ѝ и продължих:
— Беше японска поговорка. „За влюбения белезите от шарка са по-чаровни от трапчинки.“ Ще те обожавам, както и да изглежда лицето ти. Защото е твоето.
Сейди се разплака и аз я прегърнах, докато се поуспокои. Тъкмо когато помислих, че е задрямала, тя неочаквано се обади:
— Знам, че вината е моя. Аз се омъжих за него, но…
— Нямаш вина, нямало е как да знаеш какъв ненормалник е.
— Подозирах, че му хлопа дъската, и въпреки това не го зарязах. Вероятно защото нашите ме притискаха да се омъжа. Радвам се, че още не са идвали на свиждане. И тях обвинявам. Ужасна съм, нали?
— Като си тръгнала да разпределяш вината, остави една порцийка и за мен. На два пъти попадах на проклетия му плимут и поне още няколко пъти го мярках отдалеч.
— Не се чувствай отговорен. Детективът от щатската полиция и тексаският рейнджър, които ме разпитаха, казаха, че багажникът на Джони бил пълен с регистрационни номера. Вероятно ги е обирал от паркинги на мотели. Имал и сума ти лепенки, как се казваха…
— Стикери. — Сетих се за онази, която ме бе подлъгала в Кендълуд. „ДАВАЙТЕ, СУУНЪРС“. Бях допуснал грешката да приема честите си срещи с бяло-червения плимут само като проявления на хармонизиращото се минало. Глупава презумпция, която не бих си позволил, ако не мислех непрекъснато за Далас, Лий Осуалд и генерал Уокър. А като така и така бяхме започнали да се обвиняваме, на Дийк също се полагаше малка порция. Все пак той бе видял безумеца, беше разпознал вдлъбнатините от двете страни на челото му.
„Зарежи — казах си. — Каквото било, било. Не можеш да го поправиш.“
Всъщност можех.
— Джейк, знаят ли от полицията, че не си… този, за когото се представяш?
Пригладих назад кичура коса, паднал на челото ѝ.
— Не бери грижа за това.
С Дийк ни беше разпитвал полицаят, който беше разпитал и Сейди, преди да я вкарат в операционната. Детективът от щатската полиция ни смъмри с половин уста и заяви, че сме гледали прекалено много уестърни. Рейнджърът го подкрепи, после се здрависа с нас и обяви: