— Как ти хрумна да сравняваш изборите с наводнения, Ал?
— Не говоря за всички избори, само за президентските избори през 2000. Ами ако можеше да посетиш Флорида през есента на годината с многото нули и да похарчиш двеста хиляди долара от името на Ал Гор?
— Ще има няколко пречки — отговорих. — Първо, не разполагам с двеста хилядарки. Второ, учител съм. Мога да ти говоря с часове за отношенията на Томас Улф с майка му, но що се отнася до политиката, съм абсолютен невежа.
Той махна припряно с ръка и пръстенът на морски пехотинец за малко щеше да изхвръкне от тънкия му пръст.
— Парите не са проблем. Засега толкова ти трябва да знаеш. А предварителната осведоменост обикновено ти дава повече козове от опита. Смята се, че разликата в гласовете във Флорида е била по-малка от шестстотин. Как мислиш, би ли могъл да купиш шестстотин гласа в деня на изборите с двеста хилядарки, ако до това опира въпросът?
— Може би — отвърнах. — Вероятно. Предполагам, че бих си набелязал няколко общности, в които на хората им е все тая и гласоподавателната активност по принцип е слаба — лесно ще намеря такива — и после ще ги запозная с добрите стари мангизи.
Ал се поухили и пак ми направиха впечатление липсващите зъби и подутите му венци.
— Защо не? В Чикаго номерът минаваше години наред.
Мисълта, че можеш да си купиш президентския пост на цената на два мерцедеса, ми подейства като шамар.
— Но стане ли дума за реката на историята, най-податливите на промяна вододели са политическите убийства — успешните и провалените. Ерцхерцогът на Австрия Франц Фердинанд умира от куршума на невменяемия босненец Гаврило Принцип и така избухва Първата световна война. После пък, след неуспешния опит на Клаус фон Щауфенберг да убие Хитлер през 1944 — разминало му се на косъм — войната продължи и още милиони измряха.
И аз бях гледал този филм.
Ал каза:
— Нищо не можем да направим за ерцхерцог Фердинанд и Адолф Хитлер. Не ни е по силите.
Идваше ми да коментирам, че прави очевидни умозаключения, но реших да си замълча. Чувствах се като читател на книга, всеки ред от която подсказва за лошия ѝ край. Например роман на Томас Харди. Знаеш как ще свърши историята, но вместо това да помрачи удоволствието от четенето, то го усилва. Все едно да гледаш как дете ускорява повече електрическото си влакче и да се чудиш на кой ли завой ще дерайлира.
— Ако решиш да предотвратиш трагедията от единайсети септември, ще трябва да почакаш четирийсет и три години. Доживееш ли, ще си към осемдесетте.
И в този момент ми просветна защо гномът държи тексаския флаг в ръцете си — Ал си беше донесъл сувенир от последната си екскурзия в миналото.
— Ти дори до шейсет и трета не можа да стигнеш, а?
Не ми отговори, само ме наблюдаваше. Сълзящите, изморени очи, които ме бяха посрещнали в закусвалнята онзи следобед, в момента искряха. Подмладяваха се.
— Защото виждам, че натам биеш. Далас, 1963, нали?
— Правилно — отвърна. — На мен ми се наложи да изляза от играта. Но ти не си болен, друже. Здрав си и си в разцвета на силите. Можеш да се върнеш и да го предотвратиш.
Приведе се напред, а очите му не просто искряха; направо пламтяха.
— Можеш да промениш историята, Джейк. Разбираш ли го? Джон Кенеди може да не загине.
Ясни са ми принципите на съспенса — остава и да не са, прочел съм толкова трилъри през живота си — и първо правило е да държиш читателя в напрежение. Но ако необичайните събития от онзи ден са ви помогнали да ме опознаете поне малко, вероятно се досещате, че исках Ал да ме убеди. Кристи Епинг беше станала Кристи Томпсън (терапевтична любовна история, нали си спомняте?), а аз — вълк единак. Дори нямахме деца, следователно нямаше и скандали за попечителството. Имах си работа, в която ме биваше, но би било пресилено да я нарека животоопределяща. След колежа с един приятел обиколихме Канада на стоп и това е единственото приключение, с което мога да се похваля, а като се има предвид любезният и отзивчив прав на повечето канадци, едва ли изобщо може да се нарече приключение. И в този момент като гръм от ясно небе изскача възможността да се превърна в значима фигура не само в американската, но и в световната история. Така че, да, да и пак да, исках Ал да ме убеди.
Но и се страхувах.
— Ами ако нещата се объркат? — Допих студения си чай на четири глътки, докато ледените кубчета тракаха по зъбите ми. — Ако по някой неведом начин успея да предотвратя убийството, но последиците са лоши вместо добри? Ако се върна в настоящето и открия, че Америка е под фашистко управление? Или че замърсяването на околната среда е излязло извън контрол и хората дишат с противогази?