Макгинли се обърна към мен:
— Много любов и грижи ще са ѝ нужни през следващите няколко месеца.
— На нейно разположение съм.
Потеглихме. На двайсетина километра южно от Далас Дийк се обади:
— Махни я тая гадост! И без това ми е трудно да карам в тая лудница.
Сейди беше задрямала с димяща цигара между пръстите. Пресегнах се през седалката и я измъкнах. Тя простена:
— Недей, Джони, моля те, недей!
С Дийк се спогледахме. Погледите ни се срещнаха само за секунда, но беше достатъчно да разбера, че мислим едно и също: „Чака ни дълъг път. Дълъг, дълъг път.“
Нанесох се в къщата на Дийк на Сам Хюстън Роуд. Поне за пред хорските очи. В действителност заживях при Сейди на Бий Трий Лейн 135. Страхувах се, че вътре може да ни посрещне неприятна гледка и май Сейди също се боеше, колкото и да беше дрогирана. Но госпожа Ели и Джо Пийт от отдел „Домакинство“ бяха наели няколко благонадеждни момичета, крито прекарали целия ден преди завръщането на Сейди в чистене и заличаване на всички следи от последното посещение на Клейтън. Окървавеният килим във всекидневната беше заменен с нов в скучен сив цвят. Сивото като че ли беше сполучлив избор; сивото не пази спомените. Унищожените дрехи на Сейди бяха изхвърлени и на тяхно място висяха други.
Тя и дума не каза за сивия килим и новите дрехи. Не знам дали изобщо ги забеляза.
Прекарвах дните си с нея, готвех ѝ, грижех се за малката градинка (която щеше да се поболее, но не и да загине при следващото типично за Централен Тексас жарко лято) и ѝ четях „Студеният дом“. Освен това започнахме да следим и няколко следобедни сапунени сериали: „Тайната буря“, „Младият доктор Малоун“, „Дълбоки корени“ и абсолютния ни фаворит „Непрогледна нощ“.
Тя започна да сресва косата си на път отдясно в стил Вероника Лейк, за да прикрива най-грозните белези след свалянето на превръзките. Което не се очакваше да стане скоро; първата пластична операция, която щеше да бъде извършена от четирима лекари, беше планирана за пети август. Елъртън ни предупреди, че я очакват поне още четири.
Връщах се у Дийк след вечерята ни със Сейди (в повечето случаи тя само ровеше храната в чинията), защото, както знаем, малките градчета гъмжат от любопитни очи, прикрепени към бъбриви уста. Най-разумно беше въпросните любопитни очи да виждат колата ми в алеята на Дийк след залез-слънце. Мръкнеше ли, извървявах трите километра до къщата на Сейди и до пет сутринта спях на новия разтегателен диван. Рядко се будех отпочинал, защото нощите, през които Сейди не се събуждаше, крещейки от кошмарите си, бяха рядкост. Денем Джони Клейтън беше мъртъв. Нощем пак я дебнеше с пистолет и нож.
Отивах до леглото ѝ и я успокоявах, доколкото можех. Понякога тя се дотътряше във всекидневната и изпушваше една цигара, без да забрави да прикрие с косата си обезобразената си страна. Не ми позволяваше да ѝ сменям превръзките. Правеше го сама, затворена в банята.
След един особено стряскаш кошмар я заварих да стои гола до леглото и да ридае. Беше ужасно измършавяла. Нощницата ѝ се бе свлякла на пода. Чу ме да влизам, обърна се и прикри с ръце гърдите си и гениталиите си. Косата ѝ се отметна на дясното ѝ рамо; видях подпухналите белези, грозните шевове, провисналата, нагърчена плът на скулата ѝ.
— Излез! — извика ми. — Не искам да ме виждаш такава, моля ти се излез!
— Какво има, Сейди? Защо си съблякла нощницата? Какво стана?
— Подмокрих леглото, това стана. Искам да сменя чаршафите, затова излез и ме остави да се преоблека!
Отидох до леглото, грабнах сгънатата покривка и я загърнах с нея. Когато подвих единия ѝ край като яка, прикриваща бузата ѝ, тя се поотпусна.
— Отиди в дневната и гледай да не се спънеш в покривката — казах ѝ. — Изпуши една цигара. Аз ще сменя чаршафите.
— Не, Джейк, мръсни са.
Хванах я за раменете:
— Така би казал Клейтън, а той е мъртъв. Няма да ме изплашиш с някакви си подмокрени чаршафи.
— Сигурен ли си?
— Да. Но преди да тръгнеш…
Подгънах импровизираната яка. Сейди потръпна и затвори очи, но не помръдна. Едва устоя да не се отдръпне, обаче дори това ми се стори напредък. Целунах обезобразената ѝ страна, после отново я закрих с покривката.
— Как можеш да ме целуваш? — попита ме, без да отваря очи. — Гадно е.
— Глупости. Просто целувам любимата си. Сега отивай в другата стая, аз ще оправя леглото.