— Пак ще отидеш в миналото — отговори ми той. — Ще започнеш отначало в дванайсет без две минути на девети септември 1958 година. Ще заличиш всичко случило се. Всяко пътешествие е първо, нали помниш?
— Звучи елементарно, но какво ще стане, ако промените са били толкова радикални, че малката ти закусвалня дори не съществува?
Той се ухили.
— Тогава ще ти се наложи да заживееш в миналото. И едва ли ще ти е толкова зле. Винаги се търсят учители, а и за какво ти е работа? Аз останах четири години, Джейк, и натрупах цяло състояние. Сещаш ли се как?
Можех само да гадая, затова поклатих глава.
— От залагания. Играех предпазливо — гледах да не се набивам на очи, за да си нямам работа с главорезите на някой букмейкър — но като проучи човек кой е спечелил всяко от значимите спортни състезания между лятото на 1958 и есента на 1963, може да си позволи да е предпазлив. Няма да те лъжа — охолният живот крие много опасности. Но не виждам причина да не живееш комфортно. Пък и мисля, че закусвалнята ще си е на мястото. Мен винаги ме е чакала тук, а променях доста неща. Всички го правим. Дори разходката до магазина за хляб и кутия мляко променя бъдещето. Чувал ли си за ефекта на пеперудата? Една смахната научна теория, която в общи линии се свежда до идеята, че…
Пак се разкашля и получи първия сериозен пристъп, откакто бях влязъл в къщата му. Грабна една превръзка от кутията, лепна я на устата си и се преви. От гърдите му се изтръгнаха ужасяващи звуци. Имах чувството, че половината му вътрешности са се измъкнали от местата си и сега се блъскат насам-натам като колички в лунапарк. Най-накрая се успокои. Погледна превръзката, изтръпна, сгъна я и я изхвърли.
— Извинявай, друже. Таза белодробна менструация ми разказа играта.
— Божичко, Ал!
Той сви рамене.
— Ако гледаш прекалено сериозно на нещата, като нищо ще си загубиш разсъдъка. Та докъде бях стигнал?
— Ефекта на пеперудата.
— Да. Означава, че и незначимите събития могат да имат голям отзвук. Идеята е, че ако някой убие пеперуда в Китай, след четирийсет години — или четиристотин — в Перу ще има земетресение. И на теб ли ти звучи налудничаво?
Определено ми звучеше налудничаво, но се сетих за една главоблъсканица около пътешествията във времето и реших да я вметна в разговора:
— Добре, ами ако се върнеш в миналото и убиеш собствения си дядо?
Той ме зяпна учудено.
— Кой би направил такава глупост?
Имаше право, затова просто го подканих да продължи.
— Като влезе в „Кенебек Фрут“ този следобед, и ти направи своите малки промени в миналото… но стълбите към склада и 2011 година не бяха изчезнали, нали? И Фолс си е същият, какъвто го остави.
— Вярно е. Но ти говориш за по-сериозни промени. Искаш от мен да спася живота на Джон Кенеди.
— Де да беше толкова елементарно, но тук не става дума за някаква си пеперудка в Китай, друже. Говоря и за живота на Робърт Кенеди, защото ако Джон не умре в Далас, Робърт вероятно няма да се кандидатира за президент през 1968. Народът няма да е готов да замени един Кенеди за друг.
— Не можеш да си сигурен.
— Не мога, но чуй това. Мислиш ли, че ако спасиш живота на Джон Кенеди, брат му Робърт ще е в хотел „Амбасадор“ в дванайсет и петнайсет сутринта на пети юни 1968 година? И дори да е там, дали Сирхан Сирхан ще работи в кухнята?
— Кой знае, но според мен вероятността щеше да е нищожна. Ако добавиш милион променливи величини към едно уравнение, нормално е решението му да се промени.
— Ами Мартин Лутър Кинг? Дали ще бъде в Мемфис през април 1968? И да е там, дали ще стои на балкона на мотел „Лорейн“ и ще бъде застрелян от Джеймс Ърл Рей? Как мислиш?
— Ако съдим по теорията за пеперудата, предполагам, че не.
— И аз така мисля. А ако Кинг оцелее, предизвиканите от смъртта му расови размирици няма да се състоят. Може би и Фред Хемптън няма да получи куршум в Чикаго.
— Кой?
Въпросът ми не получи отговор.
— В интерес на истината Симбионистката освободителна армия може изобщо да не бъде сформирана. Без СОА, и Пати Хърст няма да бъде отвлечена. Ако похищението на Пати Хърст не се състои, белите членове на средната класа няма да чувстват толкова голяма заплаха от страна на чернокожите.
— Изтървах нишката. Май забрави, че съм учител по литература.
— Изтърва нишката, защото имаш повече познания за Гражданската война през деветнайсети век отколкото за тази, която разтърси страната ни след убийството на Кенеди в Далас. Убеден съм, че ако те попитам кой изигра главната роля в „Абсолвентът“, ще отговориш моментално. Но ако ти задам въпроса кого е опитал да убие Лий Осуалд едва няколко месеца преди да застреля Кенеди, ще ме погледнеш тъпо. Защото цялата тази информация някак си се е затрила.