— Може би. Сещате ли се за магазин за театрални костюми? Племенникът ми има рожден ден и искам да се предреша като магьосник.
Секретарката на господин Линк набързо прегледа „Жълти страници“ и ми даде адрес на Йънг Стрийт. Купих каквото ми трябваше и го оставих го в апартамента си на Уест Нийли — така и така плащах наем, поне да ми свършеше някаква работа. Револвера скрих на рафта в гардероба. Пъхнах в жабката на колата подслушвателното устройство, което бях извадил от лампата в горния апартамент, и практичния малък магнетофон. Тях щях да изхвърля в храсталаците на път за Джоди. Вече не ми трябваха. Още никой не беше наел апартамента на горния етаж и жилището ми тънеше в призрачна тишина.
Преди да потегля обратно към Джоди, излязох в страничния двор, където само преди три месеца Марина бе снимала Лий с пушката. Обиколих го, но не забелязах нищо интересно — само утъпкана земя и тук-там упорити буренаци. Тъкмо когато се канех да си тръгна, зърнах нещо червено под външното стълбище. Бебешка дрънкалка. Взех я и я пъхнах в жабката на шевролета при подслушвателното устройство, но после не я изхвърлих. Не знам защо.
Следващата ми спирка беше просторната къща на Симпсън Стюарт Роуд, където Джордж де Мореншилд живееше със съпругата си Джийн. От пръв поглед разбрах, че не бива да се срещна там с Де Мореншилд. Първо, нямаше как да знам кога Джийн ще си е вкъщи и кога не, а този разговор трябваше да е на четири очи и по мъжки. Освен това постройката не беше достатъчно уединена. Училището за чернокожи „Пол Куин Колидж“ се намираше в съседство и вероятно в момента там се провеждаха летните курсове. Кварталът не гъмжеше от деца, но видях предостатъчно хлапета: някои вървяха по тротоарите, други караха велосипеди. Накратко, местоположението на къщата не ме устройваше. Разговорът ми с Де Мореншилд можеше да стане разгорещен. Или пък изобщо да не е разговор — не и в речниковото значение на думата.
Нещо привлече погледа ми. Намираше се на голямата морава пред къщата, където фините струйки вода от въртящите се пръскачки образуваха миниатюрни дъги, побиращи се във всеки джоб. 1963 не беше изборна година, но в началото на април (кажи-речи по времето на покушението срещу генерал Едуин Уокър) представителят на Пети окръг се беше споминал от сърдечен удар. Изборите за мястото му щяха да се проведат на шести август.
Надписът на плаката, привлякъл вниманието ми, гласеше: „ИЗБЕРЕТЕ ДЖЕНКИНС ЗА ПЕТИ ОКРЪГ! РОБИ ДЖЕНКИНС, БЕЛИЯТ РИЦАР НА ДАЛАС!“
Според вестниците Дженкинс, привърженик на десницата и съратник на Уокър и неговия духовен наставник Били Джеймс Харджис, с право беше наричан „рицар“. Той ратуваше за автономност на щатите, за отделни, но равноправни училища за бели и цветнокожи, и за възобновяване на блокадата на Куба. Същата Куба, която беше нарекъл „онзи красив остров“. Плакатът потвърди мнението ми относно Де Мореншилд. Той беше дилетант без политическо верую, готов да подкрепи всеки, който му е забавен или му предложи пари. Лий Осуалд не отговаряше на втория критерий, защото беше по-беден и от църковна мишка, но самоотвержената му отдаденост на социализма, съчетана с грандиозните му амбиции, със сигурност развеселяваха ментора му Джордж.
Разбрах и още нещо: Лий никога не беше прекосявал прекрасната морава и голташките му крака не бяха осквернявали килимите в тази къща. Това беше другият живот на Де Мореншилд… най-малкото едно от другите му съществувания. Нещо ми подсказваше, че има няколко, които съхранява в херметически затворени отделения. Но това не отговаряше на основния въпрос: толкова ли се бе отегчил, че да придружи Лий на мисията му да застреля фашизирания ненормалник Едуин Уокър? Не го познавах достатъчно добре, за да направя логично предположение.
Обаче щях да го опозная. Бях твърдо решен.
На витрината на заложната къща на Франк Фрати се кипреше табела с надпис: „ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА КИТАРИТЕ“ и наистина бяха изложени доста китари: акустични, електрически, дванайсетструнни и дори една с двоен гриф, каквато бях виждал в клип на „Мотли Крю“. Разбира се, налице бяха всички други отломки от пропадналия живот на много хора — пръстени, брошки, огърлици, радиоапарати, дребни електроуреди. Посрещна ме кльощава жена с памучен панталон и с моряшка блуза; безизразното ѝ лице обаче си приличаше като две капки вода с лицето на дебеланата с лилава рокля, която ме беше посрещнала в Дери, при това се чух да казвам същите онези думи. Е, приблизително същите.