— Никак даже. Тайгър ще падне в петия рунд. Мога да предсказвам бъдещето.
Коментаторът на срещата, който носеше смокинг и навярно бе излял половин литър тоник за коса на главата си, излезе на ринга с микрофон със сребриста корда в ръка и обяви правилата пред публиката и съперниците. Засвири националният химн. Хората свалиха шапките си и сложиха длани на гърдите си. Долавях бясното препускане на сърцето ми — пулсът ми сигурно беше сто и двайсет удара в минута, ако не и повече. И въпреки че в залата беше прохладно, усещах как по тила и под мишниците ми избива пот.
Момиче с бански костюм и високи токчета се качи на ринга и бавно го обходи, като полюшваше хълбоци и държеше високо вдигната табела с цифрата 1 върху нея.
Гонгът възвести началото на срещата. Том Кейс се тътреше с примиренческо изражение, а Дик Тайгър се движеше пъргаво и енергично като див звяр. Струваше ми се, че изгаря от нетърпение да разкаже играта на по-възрастния си противник. Започна с подлъгващ финт — замахна с дясната си ръка, но нанесе мълниеносен удар с лявата, в резултат на което на Кейс му трябваха дванайсет секунди, за да се върне към играта. Публиката — тази тук и онази в „Гардън“ на три хиляди километра от нас — задюдюка презрително. Ръката, която Сейди бе положила върху бедрото ми, изведнъж се стегна и ноктите ѝ се забиха в панталона ми.
— Кажи „сбогом“ на десетачката си, красавице! — възкликна радостно дебелакът с пурата пред нас.
Дик Тайгър се върна в своя ъгъл и заподскача, докато реферът броеше, размахвайки драматично дясната си ръка. На три Кейс се размърда, на пет се надигна и на седем застана на едно коляно. Едва на девет се изправи и изпъна юмруци във въздуха. Съдията притисна длани от двете страни на главата му и го попита нещо, Том му отговори. Реферът кимна, даде знак на Тайгър и отстъпи встрани.
По-младият боксьор се изстреля напред като куршум. Кейс дори не се опита да го избегне — бе изгубил пъргавината си доста отдавна, може би по време на някой мач в Молийн, Илинойс, или Ню Хейвън, Кънектикът, — обаче се оказа способен да парира атаката… и да заклещи съперника си. Беше го правил много пъти и сега положи глава върху рамото на Тайгър, подобно на изморен танцьор на танго, потупвайки немощно с ръкавици гърба на противника си. Залата се огласи от гръмки освирквания. А щом гонгът възвести края на рунда и Кейс се затътри обратно към стола си с клюмнала глава и поклащащи се апатично ръце, освиркванията прераснаха в същинска звукова лавина.
— Много е зле, красавице — отбеляза тлъстакът е пурата.
Сейди ми хвърли разтревожен поглед.
— Какво мислиш?
— Е, поне успя да удържи фронта през първия рунд. — Онова, което в действителност си мислех, беше, че някой трябва да завре вилица в провисналия задник на Том Кейс, защото по всичко си личеше, че е развалина.
Мацето с банския костюм отново изпълни номера си; единствената разлика беше, че този път на табелата се мъдреше цифрата 2. Гонгът издрънча. Боксьорът, на когото бях заложил, продължаваше с вялите си опити да заклещи съперника си. Е, поне си беше взел поука и засега успяваше да парира левите къси удари, с които Тайгър му бе разказал играта в първия рунд. По-младият състезател забеляза това и се насочи към брутални десни крошета, ала под провисналата плът на противника му явно бяха останали достатъчно мускули, понеже тази агресивна серия не доведе до желания резултат. По някое време Тайгър изтласка Кейс чак до въжетата и взе да го дразни с подканващи жестове с юмруците си, които сякаш казваха: „Ела ми, ела ми де!“ Тълпата нададе одобрителни възгласи. Том обаче стоеше на мястото си и само се взираше тъпо в съперника си. Накрая Тайгър изгуби търпение и реши да премине в атака. Кейс, който сякаш това и чакаше, моментално го заключи. Публиката въздъхна разочаровано. В същия миг гонгът възвести края на рунда.
— Баба ми щеше да е по-достоен противник на Тайгър — измърмори дебелакът с пурата.
— Може би — каза Сейди, палейки третата си цигара за вечерта, — ама моят човек още си стои на краката, нали?
— Не за дълго, захарче. Следващия път едно от тия леви крошета ще попадне в целта и край с Кейс! — Шишкото самодоволно се изкиска.
В третия рунд често се стигаше до клинч и съдията разделяше противниците, но в четвъртата част защитата на Кейс отслабна и Тайгър успя да му нанесе цяла серия от леви и десни удари по главата. Това веднага изправи ревящата публика на крака. Приятелката на Акива Рот също се надигна, присъединявайки се към всеобщото веселие. Господин Рот явно го домързя да стане от мястото си; за сметка на това си направи труда да я стисне за задника с отрупаната си с пръстени дясна ръка.