Кейс залитна назад към въжетата, отправяйки няколко десни удара към Тайгър, един от които успя да достигне целта. Изглеждаше доста немощен, ала видях капчиците пот, политащи от косата на по-младия боксьор, когато главата му се отметна назад. На лицето му се изписа озадачено изражение, което сякаш питаше: „Това пък откъде се взе?“ Въпреки изненадата обаче Тайгър се окопити доста бързо и отново премина в настъпление. Скоро в непосредствена близост до лявото око на Кейс цъфна аркада, от която потече кръв. Ала точно преди съперникът му да засили натиска и да превърне аленото поточе в бурна река, гонгът удари.
— Ако сега ми дадеш десетачката, скъпа — подхвърли шишкото с пурата, — двамата с приятеля ти ще успеете да изпреварите трафика.
— Виж какво ще ти кажа — заяви му Сейди. — Давам ти последен шанс да се откажеш и да си спестиш четирийсет кинта.
Дебелакът се изсмя.
— Хем красива, хем с чувство за хумор! Ако тоя дългуч, с когото си, се държи кофти с теб, захарче, аз съм насреща!
Междувременно в ъгъла на Кейс треньорът му изстискваше мехлем от някаква тубичка и го мажеше върху разцепената кожа над окото му. Приличаше ми на течно лепило, само дето не ми се вярваше да е било изобретено по това време. После го плесна леко по бузите с мократа хавлиена кърпа и гонгът издрънча.
Дик Тайгър се хвърли напред, нанасяйки мощни прави крошета с дясната си ръка и къси саблени удари с лявата. Кейс избегна един от саблените удари, обаче противникът му го изненада с мощен ъперкът. По-възрастният състезател успя да се отдръпне назад, колкото да не поеме удара с цялата си челюст, и в крайна сметка юмрукът на Тайгър се вряза в бузата му. Физиономията на Том моментално се изкриви в ужасяваща гримаса. Той се затътри назад. Съперникът му налетя отгоре му. Публиката скочи на крака, жадна за кръв. Ние двамата също се изправихме. Забелязах, че Сейди е затиснала с длани устата си.
Тайгър бе притиснал Кейс в един от неутралните ъгли на ринга и го засипваше с поредица от удари с двете си ръце. Виждах как по-възрастният боксьор се огъва, а светлината в очите му сякаш помръква. Още един ляв саблен удар… или още един десен прав… и мачът щеше да свърши.
— СМАЧКАЙ ГО!!! — изрева дебелият мъж с пурата. — РАЗКАЖИ МУ ИГРАТА, ДИКИ! ПРАСНИ ГО В НОКАУТ!!!
Тайгър явно се беше увлякъл, понеже изненадващо удари противника си под кръста. Вероятно не беше нарочно, ала реферът моментално се намеси. Докато четеше конско на по-младия боксьор, наблюдавах как Кейс ще използва кратката възможност за отдих. Зърнах нещо в изражението му, което ми се стори познато. После изведнъж се сетих. Бях го видял изписано на лицето на Осуалд — в деня, когато беше вдигнал невероятен скандал на Марина заради ципа на полата ѝ. Беше се появило точно когато съпругата му бе започнала да го обвинява, че е насадил нея и бебето в някаква „куочина“, и му бе отправила красноречив жест, чието недвусмислено значение беше: „Ти си куку.“
Ненадейно ситуацията се беше преобърнала за Том Кейс.
Съдията отстъпи встрани. Тайгър отново се изстреля напред, ала този път съперникът му се изправи решително пред него. Онова, което се случи през следващите двайсет секунди, беше най-наелектризиращото и потресаващо нещо, на което бях ставал свидетел като част от публика през живота си. Двамата боксьори стояха един срещу друг без почти никаква дистанция помежду им и се млатеха жестоко по лицето, раменете, гърдите и корема. Никой не отстъпваше; бяха като два разярени бика на пасището. По някое време носът на Кейс бе строшен и оттам шурна кръв, а долната устна на Тайгър се сцепи и обагри в червено брадичката му, придавайки му вид на пируващ вампир.
Всички в залата бяха на крака и викаха. Сейди подскачаше, а елегантната ѝ шапка беше паднала на земята, разкривайки ранената ѝ буза. Тя обаче дори не го забеляза. Всъщност никой не го забеляза. Все пак на огромните екрани се прожектираха в близък план сцени от Третата световна война.
Кейс премина в бавно настъпление, нанасяйки страховити удари с двете си ръце. Никакво изящество, никаква грация — само сурова, чиста мощ. Противникът му заотстъпва назад, подхлъзна се и падна на земята. Кейс застана над него, очевидно недоумявайки какво да направи или — може би — къде всъщност се намира. Накрая бясно ръкомахащият му треньор привлече вниманието му и той се затътри обратно към своя ъгъл. Реферът започна да брои.
На четири по-младият състезател се изправи на едно коляно, а на шест вече беше на крака. След задължителното броене до осем играта се възобнови. Погледнах към големия часовник в ъгъла на екрана и видях, че до края на рунда остават само петнайсет секунди.