— Пред жена му и детето му? Ти би ли го направил, Джейк?
Не ми се наложи да го обмислям дълго.
— Едва ли.
— Нито пък аз. Имах си и други причини. На първо място мисълта да попадна в затвора… или на електрическия стол. Все пак се намирахме на улицата, сещаш ли се?
— Хм.
— Сещаш се. Онази предизвикателна усмивчица още не беше слязла от лицето му, като стигна до мен. Нагла и превзета едновременно. Вижда се на всяка негова снимка. Усмихва се по същия начин в полицейския участък в Далас, след като го арестуват за убийството на президента и полицаят, който случайно се изпречил на пътя му, докато се опитвал да избяга. Вика ми: „Какво гледаш, господине?“ Аз му казвам: „Нищо, друже.“ А той: „Тогава не си навирай носа, където не ти е работа.“ Марина го чакаше на тротоара и се мъчеше отново да приспи бебето. Камъните се пукаха от жега, но тя носеше кърпа на главата си като много от европейките от онова време. Той отиде до нея и я хвана за лакътя — по-скоро като ченге, отколкото като съпруг — и каза: „Иди! Иди!“ Върви, върви. Тя също му каза нещо, може би го помоли да поноси бебето. Поне аз така си мисля. Но той просто я избута и повтори: „Иди, сука!“ Върви, кучко. Тя тръгна. Двамата се запътиха към автобусната спирка. И това беше.
— Знаеш руски?
— Не, но имам добро ухо и компютър. Поне в наше време.
— Видя ли го отново?
— Само от разстояние. Болестта вече ме беше повалила. — Той се усмихна. — Във Форт Уърт правят най-хубавото тексаско барбекю, а дори не можех да го опитам. Понякога светът е жесток. Отидох на лекар, постави ми диагноза, за която и сам се досещах вече, и се върнах в двайсет и първи век. Пък и нямаше кой знае какво за гледане. Само един жалък мъж, който чака да се прочуе.
Той се приведе напред.
— Знаеш ли какъв е бил човекът, променил американската история? Едно от онези хлапета, дето мятат камъни по другите деца и после си плюят на петите. Преди да влезе в морската пехота — по примера на брат си Боби, негов кумир — живял поне на двайсетина различни места, от Ню Орлиънс до Ню Йорк. Имал грандиозни идеи и не разбирал защо хората не искали да се вслушат в думите му. Това го подлудявало, вбесявало го, но онази нагла, надменна усмивчица така и не напуснала лицето му. Знаеш ли как го е нарекъл Уилям Манчестър?
— Не. — Дори не знаех кой е Уилям Манчестър.
— Окаян безпризорник. Манчестър говори за всички онези конспиративни теории, които се намножиха след покушението… и след застрелването на Осуалд. Знаеш, че е застрелян, нали?
— Разбира се, че знам — отговорих кисело. — От тип на име Джак Руби. — Но като се има предвид колко пропуски бях показал в знанията си, вероятно въпросът не беше съвсем безпочвен.
— Манчестър твърди, че ако сложим убития президент от едната страна на везната, а Осуалд — окаяния безпризорник — от другата, тя няма да се уравновеси. В никакъв случай. Ако искаме да придадем значимост на смъртта на Кенеди, ще трябва да прибавим нещо по-тежко. Което обяснява и многото конспиративни теории. Някои твърдят, че е дело на мафията — че Карлос Марчело е поръчал убийството. Други обвиняват КГБ. Трети са сигурни, че Кастро си отмъщава на ЦРУ, задето се опитали да му пробутат отровни пури. До ден-днешен съществуват хора, които вярват, че Линдън Джонсън е убил президента, за да заеме мястото му. Но в крайна сметка… — Ал поклати глава. — Почти със сигурност е бил Осуалд. Предполагам си чувал за Бръснача на Окам?
Хубаво беше и аз да знам нещо.
— Фундаментален труизъм, познат и под името „принцип на простотата“. „При равни други условия най-простото обяснение обикновено е вярното.“ Тогава защо не го уби, когато жена му и дъщеря му не са били наоколо? И ти си бил морски пехотинец. Защо сам не очисти дребния копелдак, като разбра как си го закъсал със здравето?
— Защото да си сигурен на деветдесет и пет процента не е като да си сигурен на сто. Защото колкото и сбъркан да беше, вкъщи го чакаше семейство. Защото след ареста Осуалд заяви, че бил изкупителна жертва, и държах да се уверя, че лъже. Не смятам, че някой някога може да е сигурен на сто процента за нещо в този побъркан свят, но исках да стигна поне до деветдесет и осем. Но и нямах намерение да чакам до двайсет и втори ноември и да му видя сметката в последния момент пред Тексаското книгохранилище — така изпадах в рисковано положение поради една основна причина, за която ще ти разкажа.
Очите му бяха загубили блясъка си и бръчките по лицето му отново се вдълбаваха. Стресна ме темпото, с което се изчерпваха запасите му от енергия.