— Човекът с жълтата карта е персонификацията на миналото, което пази своята територия — каза Ал. — Знаеш го, нали?
Да, знаех го.
— Той мислеше, че ще умреш от побоя, но ти оцеля. Очакваше, че ще умреш от инфекциите, но ти пак оцеля. Сега се стреми да помрачи спомените ти — най-важните, — защото съзнава, че това е последната му надежда да те спре.
— Но как би могъл? Нали е мъртъв.
Ал поклати глава.
— Не, това съм аз.
— Кой е той? Какво представлява? И как може да се връща отново към живота? Та той преряза гърлото си и картата почерня! Видях го със собствените си очи!
— Не знам, човече. Единственото, което ми е известно, е, че той не може да те спре, ако ти не искаш да спреш. Трябва да изровиш тези спомени!
— Тогава ми помогни! — извиках и сграбчих вдървените му пръсти. — Кажи ми как се казва! Чапман? Менсън? И двете имена ми звучат познато, но усещам, че не са те, а някой друг. Ти ме забърка в това, така че ми помогни!
В този момент от кошмара Ал тъкмо отваря уста, за да ми подскаже истината, обаче Човекът с жълтата карта ненадейно се намесва. Ако сме на главната улица, той излиза от двора до нас или от „Кенебек Фрут“. Ако сме насред гробището, се надига от зейнал гроб като зомби във филм на Джордж Ромеро. А ако сме в закусвалнята, вратата изведнъж се отваря с трясък. Картата, която носи затъкната в шапката си, е толкова черна, че изглежда като дупка в тъканта на света. Мъртъв е и тялото му се разлага. По вехтия му шлифер са полепнали кал и пръст. Очните му кухини представляват пулсиращи сфери от гърчещи се червеи.
— Той не може да ти каже нищо, защото е денят, в който две са на цената на едно! — крещи Човекът с жълтата карта, който вече е Човекът с черната карта.
Обръщам се към Ал, обаче той се е превърнал в скелет с димяща между зъбите му цигара, и се събуждам, плувнал в пот. Опитвам се да сграбча спомените си, ала те отново ми се изплъзват.
Дийк ми донесе изрезки от вестниците, посветени на предстоящото посещение на Кенеди, надявайки се, че те ще ми помогнат да запълня празнините в паметта си. Обаче не можаха. Веднъж, докато си лежах на дивана (тъкмо се бях събудил след един от внезапните си пристани на сънливост), дочух как двамата се карат дали да се обадят на полицията. Дийк изтъкваше, че анонимният сигнал по всяка вероятност ще бъде пренебрегнат, а неанонимният с положителност щеше да вкара всички ни в голяма беля.
— Хич не ме е грижа за това! — извика Сейди. — Знам, че го мислиш за луд, но ако случайно е прав? Как ще се почувстваш, ако Кенеди се върне във Вашингтон в ковчег?
— Намесиш ли ченгетата, те веднага ще се фокусират върху Джейк. А според теб той е убил някакъв човек в Нова Англия, преди да дойде тук!
„Ох, Сейди, Сейди, не биваше да му казваш това!“
Този аргумент я накара да замлъкне, но не и да се откаже. Понякога Сейди се опитваше да ме стресне и изненада, както се постъпва с хълцащ човек. И това не даде никакъв резултат.
— Уф, какво да те правя? — питаше ме тъжно тя.
— Не знам.
— Не можеш ли да достигнеш до спомена по някакъв друг, заобиколен начин?
— Опитах. Мисля, че човекът е служил като морски пехотинец. — Почесах се по темето, където болката отново започваше да се надига. — Но като нищо може да става въпрос за военноморския флот. По дяволите, Кристи, нямам никаква представа!
— Сейди, Джейк. Името ми е Сейди.
— Не казах ли точно това?
Тя поклати глава и се насили да се усмихне.
На дванайсети ноември — падна се вторник след Деня на ветераните — „Морнинг Нюз“ излезе с дълга редакционна статия за предстоящото посещение на Кенеди и голямото му значение за града. „Повечето жители на Далас изглеждат готови да посрещнат младия и неопитен президент с отворени обятия — се казваше там. — Вълнението е голямо. И едва ли някой ще остане недоволен от обстоятелството, че Кенеди ще бъде придружаван от своята красива и очарователна съпруга.“
— Да не би пак да си сънувал Човека с жълтата карта снощи? — попита ме Сейди, когато влезе. Бе прекарала празника в Джоди, най-вече защото трябваше да полее цветята си и да „покаже знамето“, както самата тя се изрази.
Поклатих глава.
— Скъпа, ти прекарваш тук повече време, отколкото в Джоди. Как стоят нещата с работата ти?