Тя стисна ръката ми. Пръстите ѝ бяха хладни.
— Това бе най-дългата нощ в живота ми, лошо момче такова! Изобщо не съм мигнала.
— Е, и аз се въртях часове в леглото… Когато най-накрая успях да заспя, вече се съмваше… Предполагам, че ако не ме беше открила, сигурно щях да проспя цялата сутрин заедно с атентата.
Колко ли ужасен щеше да е този развой на събитията?
— Мерседес Стрийт се оказа ужасно дълга. Карах ли, карах… После видях, че улицата свършва — в нещо като паркинг с някаква голяма сграда зад него, която ми заприлича на задната част на универсален магазин.
— Близо си. Това е складът „Монтгомъри Уорд“.
— И все още нямаше никакъв знак за присъствието ти. Не мога да ти опиша колко обезсърчена и отчаяна се чувствах. После… — Тя се усмихна. Цялото ѝ лице засия; изглеждаше невероятно красива въпреки белега. — После видях шевролета ти със смешните перки, дето приличат на извитите вежди на някоя кокона. Крещящ като неонова реклама. Извиках и заблъсках по таблото на своя малък бръмбар, докато дланта не ме заболя. И ето че сега съм ту…
В този миг се чу някакъв силен пукот откъм дясната предна част на колата и тя изведнъж се понесе към стълба на близката улична лампа. Под автомобила се разнесе цяла серия от топуркащи звуци. Завъртях рязко волана. Усещах го нереално разхлабен в ръцете си — от директното кормилно управление на шевролета, което толкова ми бе харесвало, не бе останала и следа, — и едва успях да избегна челния сблъсък. Не и контакта със самия стълб обаче. Разнесе се отвратително стържене на метал в метал и дясната врата хлътна навътре. Моментално придърпах Сейди към мен на подобната на пейка седалка. Когато спряхме, гюрукът се влачеше по паважа и автомобилът се беше килнал на дясната си страна. „Не, не беше просто спукана гума — мина ми през ума, — а умишлен инцидент, при който можехме да загинем и двамата.“
Сейди ме изгледа с широко отворени очи. В тях се четеше шок. Аз се засмях. Както съм споменавал и преди, понякога просто няма какво друго да сториш.
— Добре дошла в миналото, Сейди — подхвърлих. — Така стоят нещата тук.
Тя не можеше да излезе от нейната страна, понеже дясната врата бе твърде деформирана, за да се отвори; сигурно трябваше да използвам железен лост, за да я измъкна оттам. Ето защо избрахме по-лесния вариант — Сейди просто се приплъзна по предната седалка и излезе през шофьорската врата. Забелязах, че няколко души ни наблюдават с интерес; слава богу, не бяха много.
— Майко мила, какво се случи? — полита една жена с детска количка.
Щом заобиколих колата и погледнах предницата, проблемът се оказа доста по-сериозен. Предната дясна гума не просто се беше спукала, а цялото колело се беше откачило. Погледнах зад шевролета и го видях — лежеше на асфалта на пет-шест метра зад нас, а нащърбената главина на джантата проблясваше на слънцето.
— Кофти колело — казах на жената с детската количка.
— Боже мили! — възкликна тя.
— Какво ще правим? — попита тихо Сейди.
— Направихме си застраховката, сега ще предявим иск. Отиваме на най-близката автобусна спирка.
— Но багажът ми…
„Да — помислих си аз, — и бележникът на Ал… Ръкописите ми — шибаният роман, който за нищо не става, и мемоарите, в които има хляб… Плюс всичките ми пари в брой…“ Погледнах си часовника. Девет и петнайсет. В хотел „Тексас“ Джаки сигурно тъкмо обличаше розовия си тоалет. А след час — час и нещо кортежът ще поеме към военновъздушната база „Карсуел“, където чакаше големият президентски самолет. И като се имаше предвид разстоянието между Форт Уърт и Далас, пилотите тъкмо щяха да вдигнат машината във въздуха и отново щеше да се наложи да я приземяват.
Замислих се.
— Мога да ви предложа да дойдете у нас и да се обадите на някого — каза жената с детската количка. — Къщата ми е съвсем наблизо, ей-там! — Тя ни огледа изпитателно и забеляза моето накуцване и белега на Сейди. — Ранени ли сте?
— Добре сме — казах и улових ръката на Сейди. — Ще бъдете ли така добра да позвъните вместо нас да преместят колата, за да не пречи на движението? Знам, че искаме много от вас, ала ужасно бързаме!
— Казвах ти аз, че отпред нещо трака! — въздъхна театрално Сейди. Говореше малко провлачено, с изразен джорджийски акцент. — Слава богу, че не ни се случи на магистралата. — „Магистра-а-алата-а-а.“
— Има бензиностанция на две преки оттук. — Жената посочи на север. — Предполагам, че мога да им кажа какво е станало и…