В същия момент ръждив стюдебейкър се закова със свистене пред нея. Двигателят му кашляше и тракаше. На мястото на единия фар зееше грозна дупка. Шофьорската врата се отвори и от колата излезе кльощав мъж с провиснали панталони и размъкнат мръсен потник. На главата му се мъдреше зелена каубойска шапка, нахлупена чак до ушите. В лентата ѝ по индиански маниер беше затъкнато перо. Лицето на непознатия бе разкривено от широка усмивка. Успях да забележа, че поне шест от зъбите му липсват. Само един поглед ми бе достатъчен, за да си помисля: „Ето го и следващия проблем!“
— Абе, май си смахната госпожо! — подхвърли каубоят от стюдебейкъра.
— Искаш ли петдесетачка, или не? Просто ни откарай до Далас.
Мъжът изгледа недоверчиво банкнотата, без да обръща внимание на профучаващите покрай него автомобили. Също като Сейди. По едно време свали шапката си, поотупа я в бедрото си и отново я нахлупи.
— Госпожо, туй, дето го държиш, не е петдесетачка, а десетачка!
— Останалите четирийсет са в портмонето ми.
— Тогава що просто не ги ’зема, а? — И посегна към дамската ѝ чанта и сграбчи едната дръжка. Веднага се изправих, обаче си помислих, че ще изтръгне чантичката и ще офейка, преди да съм успял да се намеся. А ако изобщо успеех да се намеся, навярно този тип щеше да ме пребие. Колкото и да беше мършав, пак ме превъзхождаше по сила и килограми. Пък и за разлика от мен имаше две здрави ръце.
Сейди обаче се държеше. Дърпана в противоположни посоки, чантата ѝ зейна като агонизираща уста. Тогава тя бръкна вътре и извади кухненски нож, който ми изглеждаше доста познат. После замахна с него и резна предмишницата на мъжа с каубойската шапка. Раната, която му нанесе, бе впечатляваща; започваше от китката и стигаше чак до мръсната сгъвка на лакътя му. Онзи изкрещя от болка и изненада и заотстъпва назад, без да откъсва очи от Сейди.
— Виж какво направи, шибана кучко!
Той се хвърли към отворената врата на стюдебейкъра, който продължаваше да се дави и хъхри като за последно. Сейди обаче пристъпи напред и ножът ѝ описа мълниеносна дъга, прорязвайки въздуха точно пред лицето му. Косата ѝ бе паднала пред очите, а устните ѝ бяха свити в безжалостна гримаса. Кръвта от раната на злополучния каубой капеше по асфалта. Колите продължаваха да си фучат по булеварда, без изобщо да забавят ход. По едно време чух как някой подвикна:
— Дай му да се разбере, госпожо!
Мъжът с потника заотстъпва към тротоара. Наблюдаваше ножа като хипнотизиран. Без дори да ме поглежда, Сейди ме подкани:
— Твой ред е, Джейк.
За момент не можах да разбера какво точно иска от мен. После обаче се сетих за револвера в джоба на сакото си. Извадих патлака и го насочих към каубоя от стюдебейкъра.
— Виждаш ли го, Текс? Зареден е.
— И ти си откачалка като оная! — изквича хърбавият тип. В момента притискаше наранената си ръка към гърдите и потникът му се напояваше с кръв. Междувременно Сейди мина откъм дясната страна на колата и отвори вратата. Преди да влезе в купето, тя погледна към мен и ми махна нетърпеливо с ръка. Не бях предполагал, че мога да я заобичам по-силно, ала точно в тази секунда виждах, че греша.
— Трябваше или да вземеш парите, или да си продължиш по пътя — заявих аз. — Сега искам да те видя как бягаш. Хуквай моментално, освен ако не искаш да те прострелям в крака и да ти разкатая фамилията.
— Проклет кучи син! — процеди онзи.
— Да, такъв съм. А ти си един шибан крадец, който съвсем скоро ще има куршум в бедрото. — При тези думи запънах петлето на трийсет и осемкалибровия револвер. Каубоят от стюдебейкъра не пожела да разбере дали блъфирам. Обърна се и хукна по булеварда с приведена глава и притисната към гърдите си ръка, като сипеше ругатни и кървави пръски подпре си.
— Не спирай, докато не стигнеш до „Лав Фийлд“! — извиках му на изпроводяк. — Само четири-пет километра са! И да поздравиш президента от нас!
— Качвай се, Джейк. Да се махаме оттук, преди да са цъфнали ченгетата.
Пъхнах се зад волана на стюдебейкъра, намръщвайки се при спонтанната реакция на травмираното ми коляно. Колата беше с механична скоростна кутия, което означаваше, че проблемният ми крак трябваше да натиска съединителя. Приплъзнах седалката възможно най-назад, при което чух как купчината боклуци зад нея хрущят и шумолят, след което дадох газ и потеглих.
— Ножът ти… — обърнах се към Сейди. — Да не е онзи, който…