Господи, колко обичах тази кола!
— Бинго! — възкликнах и за малко щях да залитна, когато Сейди ме прегърна. — Ти карай, скъпа. Аз ще седна отзад и ще дам малко почивка на коляното си.
Предполагах, че няма да е никак разумно да поемаме по главната; по това време щеше да е осеяна със заграждения и задръстена от полицейски коли. Ето защо казах на Сейди:
— Тръгни по „Пасифик“ и карай по нея, докъдето е възможно. После поеми по страничните улички. Само гледай възгласите на тълпата да са от лявата ти страна и всичко ще бъде наред.
— С колко време разполагаме?
— Около половин час. — Всъщност бяха двайсет и пет минути, обаче си помислих, че „половин час“ звучи по-успокояващо. Освен това не исках да се впусне в каскадьорски изпълнения и да рискуваме да стане някоя катастрофа. Все още имахме достатъчно време — поне на теория, — но само един инцидент, и щяхме да се провалим.
Сейди се въздържа от рисковани маневри, но въпреки това шофира доста агресивно. По едно време се натъкнахме на паднало дърво, блокирало една от уличките (и в това нямаше нищо чудно), при което тя се качи на бордюра и кара известно време по тротоара, за да го заобиколи. В крайна сметка успяхме да се доберем до кръстовището на Норт Рекърд Стрийт и Хавърмил. Просто нямаше как да продължим по-нататък, понеже последните две преки на Хавърмил — чак до мястото, където пресичаше Елм Стрийт — вече ги нямаше. Бяха превърнати в паркинг. Някакъв мъж с оранжево знаменце ни помаха дружелюбно.
— Ей, приятели! — извика той. — Оттук до главната са само две минути пеша, така че имате достатъчно време.
Аз обаче успях да забележа как присви скептично очи, щом зърна патерицата ми.
— Наистина съм разорена — въздъхна Сейди. — Това пред просяка хич не беше лъжа.
Извадих портфейла си и дадох петарка на мъжа.
— Паркирайте я зад крайслера — каза ни той. — И гледайте да не заема излишно място.
Сейди му подхвърли ключовете.
— Ти я паркирай! Хайде, скъпи, да вървим!
— Хей, не натам! — извика мъжът от паркинга. — Натам е Елм Стрийт! На вас ви трябва главната, а тя е в ей-тая посока!
— Благодаря, знаем какво правим! — отвърна му Сейди. Надявах се, че действително е така. Започнахме да си пробиваме път между паркираните автомобили; тя водеше, а аз накуцвах след нея, като се стараех да не счупя някое странично огледало с патерицата си. Вече чувах локомотивите и товарните вагони от железопътното депо зад книгохранилището.
— Джейк, оставяме куп следи подире си!
— Знам. Имам план. — Изявлението ми беше доста пресилено, ала поне звучеше добре.
Излязохме на Елм Стрийт и аз посочих ръбестото здание от другата страна на улицата, от което ни деляха две преки.
— Ето там. Той е вътре.
Тя погледна към масивния червен куб с големите, сякаш вторачени в улицата прозорци, след което се обърна към мен. В широко отворените ѝ очи се четеше ужас. Забелязал, че кожата на врата ѝ е настръхнала.
— Джейк, изглежда зловещо!
— Знам.
— Но… какво не му е наред?
— Всичко. Сейди, трябва да побързаме. Времето ни изтича.
Пресякохме Елм Стрийт по диагонала, като аз подскачах с патерицата в гротескно подобие на тръс. Най-големите стълпотворения бяха покрай главната улица, но на Дийли Плаза и Елм Стрийт тепърва се стичаха все повече хора, запълвайки малкото площадче пред книгохранилището. Бяха се натрупали край бордюра чак до тройния подлез. Момичетата бяха качени на раменете на приятелите си. А децата, които навярно съвсем скоро щяха да закрещят панически, сега цапаха със сладолед щастливите си физиономии. Мярнах както неколцина продавачи на сладолед, така и една жена с тупирана коса, която предлагаше за долар снимки на Джак и Джаки във вечерно облекло.
Докато стигнем до сянката, хвърляна от книгохранилището, вече бях плувнал в пот, подмишницата ми пламтеше от постоянния натиск на патерицата, а лявото ми коляно сякаш бе пристегнато с осеян с нажежени шипове обръч. Вдигнах поглед и видях как служителите на книгохранилището са се струпали по някои прозорци. Не виждах никого на прозореца в югоизточния ъгъл на шестия етаж, обаче знаех, че Лий съвсем скоро ще застане там.
Погледнах часовника си. Дванайсет и двайсет. Долавях приближаването на кортежа по нарастващата глъчка в долната част на главната улица.