— Е, очевидно сте допуснали грешка. Какво пишеше в онази бележка, която Осуалд ви даде? Знам, че Лий е посещавал кабинета ви и ви е оставил бележка, когато са му казали, че ви няма… но така и не ми каза какво е било съдържанието ѝ. Просто ми се ухили с една от неговите усмивки, които сякаш казваха „майната ти“. Говорим за човека, убил жената, която обичах, така че според мен заслужавам да узная истината. Може би ви е съобщил, че планира да извърши нещо, което ще накара целия свят да се изправи на крака и да го забележи? Бас държа, че е било нещо такова…
— Напротив! Нищо подобно!
— Покажете ми я тогава!
— Комуникацията между Осуалд и Бюрото е строго поверителна и принадлежи единствено на ФБР!
— Не мисля, че изобщо сте в състояние да ми я покажете. Обзалагам се, че вече се е превърнала в пепел в тоалетната в кабинета ви съгласно нарежданията на господин Хувър.
А ако не беше изгорена, това съвсем скоро щеше да се случи. Пишеше го в бележника на Ал.
— Щом сте толкова невинен — намеси се Фриц, — кажете ни откъде познавахте Осуалд и защо носехте огнестрелно оръжие.
— И защо дамата имаше кръв по готварския нож, който бе открит у нея — добави Хости.
В този миг усетих как ми падна пердето.
— Дамата имаше кръв навсякъде! — изкрещях. — По дрехите си, по обувките си, в чантата си! Копелето я простреля в гърдите, ако случайно не сте забелязали!
— Успокойте се, господин Амбърсън — каза мъжът с каубойската шапка. — Никой не ви обвинява в нищо. — Подтекстът обаче гласеше: „Все още.“
Поех си дълбоко дъх.
— Говорихте ли с доктор Пери? Накарахте го да дойде тук и да прегледа коляното ми, значи би трябвало да сте говорили… Следователно би следвало да знаете, че този август бях пребит почти до смърт. Човекът, който поръча побоя и участва в него, е букмейкър на име Акива Рот. Едва ли е възнамерявал да ме подредят толкова зле, но вероятно по някакъв начин съм го изкарал извън кожата му… Не помня. От този ден нататък имам доста бели петна в паметта си.
— Защо след случилото се не подадохте сигнал в полицията?
— Защото бях в кома, детектив Фриц. А когато се свестих, не си спомнях много. Онова, което помнех — или поне част от него — беше, че по думите на Рот той бил в комбина с букмейкъра от Тампа, при когото бях залагал, както и с някакъв мафиот от Ню Орлиънс на име Карлос Марсело. Ето защо ми се стори малко рисковано да отида при ченгетата.
— Да не намеквате, че даласката полиция е свързана с мафията? — Не знаех дали гневът на Фриц е истински, или престорен, ала, честно казано, не ми пукаше особено.
— Имам предвид, че гледам „Недосегаемите“ и добре знам, че мафията не обича доносниците. Затова си купих лично огнестрелно оръжие за самозащита — мое неприкосновено право, гарантирано от Втората поправка на Конституцията, и го носех със себе си. — Посочих найлоновия плик с доказателствения материал. — Въпросното оръжие е ето този револвер.
— Откъде го купихте? — попита Хости.
— Не си спомням.
— Амнезията ви е доста удобна, не смятате ли? — обади се Фриц. — Като в сапунен сериал.
— Говорете с Пери — повторих аз. — И отново разгледайте коляното ми. Травмирах го отново, докато изкачвах на бегом шестте етажа, за да спася живота на президента. За което възнамерявам да разкажа на пресата. Ще им разкажа и за наградата си, задето изпълних дълга си като американски гражданин — разпит в задушна малка стаичка, без да ми бъде предложена дори чаша вода!
— Искате ли вода? — подскочи Фриц и аз си дадох сметка, че всичко може да се нареди като по вода, стига да изиграех правилно картите си. Кенеди беше избегнал покушението на косъм. Тези двама мъже — да не говорим за началника на даласката полиция Джес Къри — имаха отчаяна необходимост от герой. И след като Сейди беше мъртва, аз бях единственото, с което разполагаха.
— Не — отвърнах, — но една кока-кола би ми дошла доста добре.
Докато чаках ко̀лата си, си припомних как Сейди беше казала: „Оставяме куп следи подире си!“ Така си беше. Ала навярно можех да накарам това да заработи в моя полза. Ако, естествено, някой шофьор на влекач към бензиностанция във Форт Уърт направеше онова, за което го молех в бележката, затъкната под чистачките на предното стъкло на шевролета.
Фриц си запали цигара и бутна пакета към мен. Поклатих глава и той си го прибра.
— Кажете ни откъде го познавахте — поиска да узнае ченгето.
Отговорих, че съм се срещнал с Лий на Мерседес Стрийт и оттогава датира познанството ни. Разказах как съм слушал гневните му тиради за фашистко-империалистическата Америка и прекрасната социалистическа държава, която щяла да се появи в Куба. Куба щяла да осъществи идеала. Русия вече била превзета от бюрократични нищожества и точно поради тази причина Осуалд решил да я напусне. Докато Куба се управлявала от мъдрия чичо Фидел. Добавих, че според Лий Кастро бил велик и само дето не ходел по водата…