— Не съм тукашен, но съм свой — осведомих ги. — Цял живот гласувам за демократите. — Вдигнах ръка в клетвен жест.
Баумър изпръхтя развеселено. От цигарата му се поръси пепел. Той я изтупа небрежно от престилката си на пода, където сред орязаната коса се търкаляха няколко смачкани фаса.
— Нашичкият Харолд е от републиканците. Пазете се да не ви ухапе.
— Окапали са му замбите вече — обади се един от другите и всичките се закикотиха.
— Откъде идете, господине? — попита Харолд Републиканеца.
— От Уисконсин. — Взех един брой на „Менс Адвенчър“ с надеждата да сложа край на разговора. На корицата един азиатец с нечовешко телосложение, ръкавици и камшик пристъпваше към сочна блондинка, вързана за стълб. Статията към картинката беше озаглавена „ТИХООКЕАНСКИТЕ СЕКСРОБИНИ НА ЖЪЛТУРА“. Сладка и пленителна смесица от миризмите на талк, брилянтин и цигарен дим изпълваше бръснарницата. Докато дойде време Баумър да ме извика на стола, вече бях погълнат от историята за сексробините. Не беше чак толкова вълнуваща, колкото самата корица.
— Доста път сте видели май, а, господин Уисконсин? — попита ме, докато покриваше гърдите ми с бяла покривка от изкуствена коприна и нагласяваше хартиена яка около врата ми.
— Не малко — отвърнах откровено.
— Е, попаднали сте на райско кътче. Колко къса я искате?
— Достатъчно къса, че да не приличам на — на хипи, за малко да изтърся, а Баумър едва ли щеше да знае какво е това чудо — на битник.
— Май леко сте се позанемарили. — Започна да ме подстригва. — Ако избуи още малко, ще заприличате на оня педал от „Белия слон“.
— Хич няма да е добре — отвърнах.
— Зарежи, на нищо не мяза.
Като приключи, Баумър ми напудри тила, попита ме „Виталис“, „Брилкрийм“ или „Уайлдрут Крийм Ойл“ искам и ми взе четирийсет цента.
На това му се вика изгодна сделка.
Влогът ми от хилядарка в „Хоумтаун Тръст“ не привлече въпросителни погледи. Вероятно спретнатият ми вид е оказал своето влияние, но струва ми се главната причина се криеше в това общество на сухата пара, където кредитните карти още не бяха се утвърдили… и вероятно не вдъхваха доверие на пресметливите янки. Неимоверно красива касиерка с накъдрена и прибрана назад коса и верижка със седефен медальон на врата преброи парите ми, въведе сумата в счетоводната книга, после привика заместник-директора, който ги преброи наново, провери книгата и накрая написа фактура, упоменаваща както стойността на влога, така и цялостната сума по новата ми разплащателна сметка.
— Простете, че се меся, но тази сума ми се струва доста голяма за текущата ви сметка, господин Амбърсън. Не искате ли да ви открием спестовна сметка? В момента предлагаме начална трипроцентова лихва и нарастващ на всяко тримесечие лихвен процент. — Той отвори широко очи, за да ми демонстрира колко изгодна е сделката. Приличаше на онзи кубински диригент от далечното минало — Хавиер Кугат.
— Благодаря, но ме чакат доста бизнес дела. — Понижих глас: — Имуществена сделка. Надявам се да я приключим.
— Успех — пожела ми и също снижи поверително гласа си: — Лорейн ще ви подготви чековете. Петдесет достатъчни ли са като за начало?
— Напълно достатъчни.
— По-късно ще имаме възможност да ви напечатаме такива с името и адреса ви. — Той повдигна вежди, придавайки въпросително звучене на думите си.
— Предполагам ще съм в Дери. Ще поддържаме връзка.
— Чудесно. На Дрексъл осем четири-седем-седем-седем съм.
Представа си нямах за какво говори, докато не ми подаде визитната си картичка през гишето. „Грегъри Дюсън, заместник-директор, и Дрексъл 8-4777“ — пишеше на нея.
Лорейн приготви чековете и ми даде чекова книжка с подвързия от имитация на крокодилска кожа, в която да ги нося. Благодарих ѝ и ги пуснах в куфарчето си. На вратата се спрях и погледнах назад. Няколко от касиерите работеха със сметачни машини, но повечето разчитаха за изчисленията на мозъка си и добрия стар химикал. Хрумна ми, че като изключим това-онова, Чарлз Дикенс би се чувствал в свои води тук. Освен това ми хрумна, че животът в миналото има определено сходство с живота под вода и дишането през сламка.
Сдобих се с дрехи, каквито Ал ми беше препоръчал от „Мейсънс Менсуеър“, а продавачът ме уведоми, че с удоволствие биха приели чек, стига да е издаден от местна банка. Благодарение на Лорейн отговарях на това изискване.