— Проблем с алкохола? — попитах.
— Не знам за това, но определено има проблем с избухливостта си. — Чаз погледна татуировката на ръката си. — Мили, забелязвала ли си колко са злобни смешниците?
Мили размаха опашка. Чаз ме погледна със сериозно изражение.
— Видя ли? Жените знаят всичко. — Той грабна крадешком парченце омар и комично завъртя очи. Беше много забавен и изобщо не ми мина през ума, че не е такъв, за какъвто се представя. Но както беше загатнал самият Чаз, бях малко наивен. А за Дери — със сигурност. — Не казвай на равина.
— Гроб съм.
Мъжете на масата на братята Тракър се наведоха към Франк, който започна да разказва друг виц. Жестикулираше оживено. Ръцете му бяха големи. Не беше трудно да си представя как едната държи дръжката на чук „Крафтсман“.
— Той беше ужасно буен в гимназията — продължи Чаз. — Пред теб е човек, който знае, защото бяхме съученици. Но аз странях от него. Непрекъснато го наказваха, винаги за сбиване. Франки трябваше да отиде в Университета на Мейн, но едно момиче забременя от него и трябваше да се ожени за нея. След една-две години тя взе детето си и избяга. Вероятно беше постъпила правилно, като се има предвид какъв беше той тогава. Франки изпадаше в ярост. Може би щеше да му се отрази добре да се бие с германците или японците. Но го изкараха негоден за военна служба. Не разбрах защо. Дюстабан? Шум в сърцето? Високо кръвно налягане? Не знам. Но ти вероятно не искаш да слушаш стари клюки.
— Защо не? Интересни са — отвърнах. И наистина беше така. Бях дошъл във „Фенерджията“ да пийна нещо и бях попаднал на златна мина. — Вземи си още омар.
— Ръката ми да изсъхне — каза Чаз и пъхна парче в устата си, а след това посочи с палец огледалото, докато дъвчеше. — Защо да не си взема? Половината на онази маса са католици, но ядат бургери и бекон по време на пости. При това в петък! Някой вижда ли смисъл в религията, брат’чед?
— Хвана ме — рекох. — Аз съм методист отстъпник. Предполагам, че господин Дънинг не е получил университетско образование.
— Не. Когато първата му жена избяга посред нощ, той взимаше научна степен по рязане на месо и много го биваше. Забърка се и в други неприятности, свързани с пиенето. Хората са ужасни клюкари и един собственик на заложни къщи чува всичко. Господин Воландер, който притежаваше супермаркета в онези дни, накарал холандския си чичо да поговори с Франки. — Чаз поклати глава и хапна от пържения омар. — Ако знаеше, че Франки Дънинг ще притежава половината място до края на проклетата война в Корея, Бени Воландер щеше да получи мозъчен кръвоизлив. Хубаво е, че не виждаме бъдещето, нали?
— Да, това би усложнило нещата.
Чаз се разгорещяваше, докато разказваше, и когато поръчах на сервитьорката още две бири, не възрази.
— Бени Воландер каза, че Франки е най-добрият чирак месар, който е имал, но ако отново си навлече неприятности с ченгетата — или с други думи, да набие някого, защото е стъпил накриво, — ще го уволни. Казват, че за умния една дума е достатъчна, и Франки се вразуми. Една-две години след бягството ѝ се разведе с първата си съпруга, защото го е изоставила, и не след дълго се ожени повторно. Войната беше в разгара си и той имаше богат избор от дами. Обаятелен е и повечето му конкуренти бяха отвъд океана. Избра Дорис Маккини. Беше хубаво момиче.
— Убеден съм, че все още е хубава.
— Абсолютно, брат’чед. Красива като картинка. Имат три-четири деца. Мило семейство. — Чаз отново се наведе към мен. — Но Франки още избухва от време на време и сигурно е превъртял миналата пролет, защото Дорис отишла на църква със синини по лицето и седмица по-късно го изгони. Сега Франки живее в пансион близо до семейството си. Сигурно се надява Дорис да го приеме отново. И рано или късно тя ще го стори. Той е много очарователен и привлекателен.
Дънинг стана. Другите мъже му се развикаха да остане, но той поклати глава и посочи часовника си. Допи бирата си, наведе се и целуна един плешивец по темето. Жестът му предизвика бурни възгласи на одобрение, които го съпроводиха до вратата.
Докато минаваше покрай нас, Дънинг потупа Чаз по гърба и рече:
— Не си навирай навсякъде носа, Чази. Твърде дълъг е и лесно се цапа. — И после излезе.
Чаз ме погледна и се ухили, но очите му не се смееха.
— Голям образ, е, нали?
— Да.
Аз съм един от хората, които не знаят какво мислят, докато не го напишат, затова в събота и неделя си водих записки какво съм видял в Дери, какво съм направил и какво смятам да направя. Бележките прераснаха в обяснение как съм стигнал до Дери и в неделя осъзнах, че съм се захванал за работа, твърде голяма за джобно тефтерче и химикалка. В понеделник излязох и си купих пишеща машина. Намерението ми беше да отида в местния магазин за канцеларски пособия, но после видях визитната картичка на Чаз Фрати на кухненската маса и отидох при него. Заложната къща се намираше на Ист Сайд Драйв и беше голяма колкото универсален магазин. Над вратата блестяха три златни топки, каквато беше традицията, но имаше и нещо друго — гипсова русалка, която размахва опашка и намига. И тъй като беше на публично място, носеше сутиен. Не видях Фрати, но си купих страхотна пишеща машина „Смит-Корона“ за дванайсет долара. Помолих продавача да предаде на господин Фрати, че е идвал Джордж, търговецът на недвижими имоти.