— Кой си ти, по дяволите? — повтори той. — Влязъл си незаконно в дома ми.
Отново вдигна ковашкия чук и замахна в хоризонтална дъга. Въздухът изсвистя. Приклекнах и наведох глава и въпреки че десеткилограмовата глава сякаш не ме уцели — тогава не почувствах болка, гореща вълна обля темето ми. Револверът изхвърча от ръката ми, удари се в стената и отскочи в ъгъла. Нещо топло започна да се стича по лицето ми. Разбрах ли, че на скалпа имах рана, дълга петнайсетина сантиметра? И че Дънинг не успя да ме повали в безсъзнание или да ме убие само за няколко милиметра? Не мога да кажа. Всичко стана за по-малко от минута, може би само за трийсетина секунди. Животът се завъртя като монета от пет цента, и то много бързо.
— Излез! — изкрещях на Трой. — Вземи сестра си и излезте! Викайте за помощ! Викайте колкото глас…
Дънинг замахна с ковашкия чук. Отскочих назад и тежката глава се заби в стената, като строши летви и вдигна облак мазилка, който се присъедини към дима от изстрелите. Телевизорът още работеше. Още цигулки, още убийствена музика.
Докато Дънинг се мъчеше да извади чука от стената, покрай мен прелетя нещо. Въздушната пушка „Дейзи“. Беше я хвърлил Хари. Цевта удари Франк Дънинг в разкъсаната буза и той изкрещя от болка.
— Копеленце! Ще те убия!
Трой носеше Елън към вратата. „Добре — помислих си. — Поне това промених…“
Преди обаче да я изнесе, някой се появи на прага и после влезе, препъвайки се, като събори Трой и момиченцето. Едва имах време да видя това, защото Франк беше измъкнал чука от стената и вървеше към мен. Отстъпих назад и бутнах Хари в кухнята.
— Бягай през задната врата, синко. Бързо. Ще го задържа, докато ти…
Франк Дънинг изкрещя и се скова. От гърдите му стърчеше нещо. Предметът беше облян в толкова много кръв, че едва след секунда осъзнах какво е — краят на щик.
— Това е за сестра ми, скапаняко — изхриптя Бил Търкот. — За Клара.
Дънинг се свлече на пода — краката в хола, а главата под свода между хола и кухнята. Но не се отпусна съвсем. Върхът на щика се заби в дъските и го задържа изправен. Единият му крак ритна веднъж и после Дънинг застина неподвижно. Изглеждаше така, сякаш е умрял, опитвайки се да направи лицева опора.
Всички пищяха. Въздухът миришеше на барут, мазилка и кръв. Дорис прегръщаше мъртвия си син. Косата ѝ висеше над лицето. Не исках да види, че главата на Туга е разцепена чак до челюстта, но нямаше как да ѝ попреча.
— Следващия път ще се представя по-добре, госпожо Дънинг — изграчих. — Обещавам.
Лицето ми беше обляно в кръв и трябваше да я избърша от лявото си око, за да виждам от тази страна. Тъй като все още бях в съзнание, помислих си, че не съм ранен сериозно, и знаех, че раните на главата кървят обилно. Но изцапан и раздърпан и ако някога имаше следващ път, трябваше да се измъкна незабелязано и бързо.
Преди да тръгна обаче, исках да говоря с Търкот. Или поне да опитам. Той се беше строполил до стената и изпружените крака на Дънинг. Държеше се за гърдите и охкаше. Лицето му беше бледо като на смъртник. Само устните му бяха морави като на хлапе, което е яло боровинки. Хванах ръката му и я стиснах паникьосано, но очите му блеснаха иронично.
— Кой е страхливият сега, Амбърсън?
— Не си ти — отвърнах. — Ти си герой.
— Да — изхриптя той. — Хвърли шибания медал в ковчега ми.
Дорис притискаше в обятията си мъртвия си син. Трой обикаляше в кръг зад нея. Главата на Елън беше опряна на гърдите му. Той не поглеждаше към нас, сякаш не съзнаваше, че сме там. Момиченцето ридаеше.
— Ще се оправиш — рекох, като че ли го знаех. — А сега слушай внимателно, защото е важно. Забрави името ми.
— Какво име? Не си ми го казвал.
— Да. И… знаеш ли колата ми?
— „Форд“. — Търкот губеше гласа си, но очите му още бяха втренчени в мен. Хубава. Кабрио. V-образен двигател. Петдесет и четири или петдесет и пет конски сили.
— Не си я виждал. Това е най-важното от всичко. Тази вечер трябва да отида до южната част на щата и се налага да карам по магистралата през повечето време, защото не знам други пътища. Ако стигна до Централен Мейн, ще бъда свободен и чист. Разбираш ли какво ти казвам?
— Не съм виждал колата ти — отговори той и после потрепери от болка. — Мамка му, колко боли.
Допрях пръсти до брадясалия му врат и проверих пулса му. Беше ускорен и неравномерен. В далечината чух вой на сирени.
— Ти постъпи правилно.