Засмях се.
— Прав си за някои неща, Джеф. Виждам, че познаваш играта, но признай, че като всеки друг в Нова Англия мразиш „Янките“ и това пречи на правилната ти преценка.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Добре. На пет долара. Не взимам повече от пет кинта от роби, работещи на надници. Договорихме ли се?
— Да.
Стиснахме си ръцете.
— Хубаво — рекох, — след като приключихме с това и тъй като говорим за бейзбол и залагания — двете големи американски забавления, питам се дали можеш да ми кажеш къде тук мога да направя сериозни залагания. Дай ми още една бира и налей една и за теб.
Джеф се засмя и напълни две халби.
Чукнахме чаши и той ме попита какво имам предвид под „сериозно залагане“. Престорих се, че се замислям, и после му казах:
— Петстотин кинта? За „Янките“? Когато във „Воините“ играят Спан и Бърдет? Да не говорим за Ханк Аарон и Стеди Еди Матюс. Ти си луд.
— Може би да, може би не. Ще видим в началото на октомври, нали? Има ли в Дери някой, който ще приеме такъв голям залог?
Знаех ли какво ще отговори Джеф? Не. Не съм толкова далновиден. Бях ли изненадан? Пак не. Защото миналото е не само неотстъпчиво, но и в хармония със себе си и с бъдещето. Много пъти се убедих в тази хармония.
— Чаз Фрати. Вероятно си го виждал тук. Той е собственик на няколко заложни къщи. Не бих го нарекъл точно букмейкър, но Фрати е много зает по време на Световните серии и футболния и баскетболния сезон в гимназиите.
— Мислиш ли, че той ще приеме залога ми?
— Разбира се. Ще ти каже какви са курсовете на залаганията и всичко останало. Само… — Джеф се огледа, видя, че все още сме сами в бара, но въпреки това зашепна: — Само не се ебавай с него, Джордж. Той познава разни хора. Могъщи хора.
— Ясно. Благодаря ти за съвета. Всъщност ще ти направя услуга и няма да ти поискам петте долара, когато „Янките“ спечелят.
На другия ден влязох в заложната къща „Русалка“ на Чаз Фрати, където ме посрещна сто и петдесет килограмова жена с безизразно лице. Носеше пурпурна рокля, индийски гердан и мокасини. Казах ѝ, че бих желал да обсъдя с господин Фрати голямо делово предложение, свързано със спорта.
— Сериозно? Да не би да е от тия, на които между приятели им се вика „залагане“? — попита тя.
— Да не сте от полицията?
— Да. — Жената извади пакет „Типарило“ от джоба на роклята си и запали цигара със „Зипо“. — Аз съм Джон Едгар Хувър, синко.
— Е, господин Хувър, хванахте ме. Говоря за залагане.
— Световните серии или футболният отбор на „Тигрите“?
— Не съм от града и не бих различил „Тигрите“ от Дери от „Павианите“ от Бангор. Говоря за бейзбол.
Жената надникна през завесите на входа на стаята в дъното, показвайки ми един от най-големите задници в Централен Мейн, и изкрещя:
— Я, ела Чази, че тука има един мераклия за голяма печалба.
Фрати излезе и целуна по бузата едрата дама.
— Благодаря ти, любов моя. — Ръкавите му бяха навити и видях татуировката на русалката. — Мога ли да ви помогна?
— Надявам се. Казвам се Джордж Амбърсън. — Подадох му ръка. — От Уисконсин съм и въпреки че сърцето ми е с момчетата от родния град, когато става дума за Сериите, портфейлът ми е с „Янките“.
Той се обърна към лавицата зад него, но дебеланата вече беше извадила каквото му трябваше — оръфана зелена счетоводна книга с надпис ЛИЧНИ ЗАЕМИ. Фрати я отвори и прелисти на празна страница, като плюнчеше пръста си.
— За колко от портфейла ти говорим, брат’чед?
— Какви залози мога да направя с петстотин долара, за да спечеля?
Дебеланата се изкикоти и издуха дима от цигарата си.
— За „Бомбърс“ равен, брат’чед. Само равен.
— А за „Янките“ на седмото място?
Той се замисли и после се обърна към едрата мадама, която поклати глава. Още ѝ беше смешно.
— Няма да стане — отвърна тя. — Ако не ми вярваш, изпрати телеграма и провери в Ню Йорк.
Въздъхнах и забарабаних с пръсти по стъклената витрина, пълна с часовници и пръстени.
— Добре. Тогава петстотин долара, че „Янките“ ще спечелят последните си три мача и ще станат шампиони.
Фрати се засмя.
— Имаш чувство за хумор, брат’чед. Ще се посъветвам с шефа.
Двамата с дебеланата (до нея Фрати приличаше на джудже от роман на Толкин) започнаха да си шушукат, после той се върна до тезгяха.
— Ако говориш сериозно, ще приема залога ти при три към едно. Но ако „Янките“ не слязат до три към едно и после отново изостанат, ще загубиш парите. Искам да сме наясно.