— Да. И… без да обиждам вас или приятелката ви…
— Женени сме, затова не ни наричай приятели — прекъсна ме грамадното маце и пак се засмя.
— Без да обиждам вас или жена ви, но четири към едно не става. Може би осем към едно… Тогава ще бъде изгодно и за двете страни.
— Ще ти дам пет към едно, но спираме дотук — заяви Фрати. — За мен това е странично занимание. Ако искаш да залагаш, отиди в Лас Вегас.
— Седем. Хайде, господин Фрати, направете ми удоволствието.
Двамата с дебеланата отново се посъветваха. След това Фрати се върна и ми предложи шест към едно. Приех. И това беше малко за такъв безумен залог, обаче не исках да обирам Фрати. Вярно, той беше насъскал Бил Търкот срещу мен, но си имаше причини.
Пък и това беше в друг живот.
По онова време бейзболът се играеше както трябва да се играе — на дневна светлина и в началото на есента, когато все още беше топло като през лятото. Хората се събираха пред магазина за електроуреди „Бентън“ да гледат мача на три петдесет и три сантиметрови „Зенит“, поставени на подиум във витрината. На табела над тях пишеше: ЗАЩО ДА ГЛЕДАШ НА УЛИЦАТА, КОГАТО МОЖЕ ДА ГЛЕДАШ ВКЪЩИ? ЛЕКИ УСЛОВИЯ НА КРЕДИТИ!
Да. Леки условия на кредити. Това повече приличаше на Америка, в която бях израснал.
На първи октомври „Милуоки“ биха „Янките“ четири на три. На втори октомври „Милуоки“ закопа „Бомбърс“ с тринайсет на пет. На четвърти октомври, когато Сериите се върнаха в Бронкс, Дон Ларен затвърди позициите на „Милуоки“ с четири на нула с помощта на Райн Дюрен, който нямаше представа къде отива топката, след като излети от ръката му, и уплаши до смърт батърите, които заставаха пред него.
Слушах първата част от мача по радиото в апартамента си и гледах последните два ининга заедно с тълпата, събрала се пред „Бентън“. Когато мачът свърши, отидох в дрогерията и си купих каопектат (вероятно същото огромно шише като през последното ми пътуване). Господин Кийн пак ме попита дали страдам от вируса. Отговорих, че ми няма нищо, и старото копеле се разочарова. Наистина се чувствах отлично и не очаквах, че миналото ще ме запокити като бързите топки на Райн Дюрен, но смятах, че е най-добре да съм подготвен.
Докато излизах от дрогерията, погледът ми беше привлечен от щендер с надпис ВЗЕМИ У ДОМА КЪСЧЕ ОТ МЕЙН! Имаше пощенски картички, надуваеми играчки омари, приятно ухаещи торбички с меки борови връхчета, копия на статуята на Пол Бъниън в града и декоративни възглавнички със Стандпайп — водонапорната кула на Дери. Купих си една.
— За племенника ми в Оклахома Сити — обясних на господин Кийн.
„Янките“ бяха спечелили третия си мач в Сериите, когато спрях на бензиностанцията „Тексако“ на Харис Авеню. Пред помпите имаше табела: ДЕЖУРЕН АВТОМОНТЬОР СЕДЕМ ДНИ В СЕДМИЦАТА. ДОВЕРЕТЕ СИ КОЛАТА НА ЧОВЕКА СЪС ЗВЕЗДАТА!
Служителят напълни резервоара и изми предното стъкло на форда. Отидох в сервиза, намерих дежурния автомонтьор на име Ранди Бейкър и се договорих с него. Бейкър остана озадачен, но се съгласи с предложението ми. Връчих му двайсет долара, а той ми даде номерата на служебния и домашния си телефон. Бях доволен. Е, относително. Невъзможно е да планираш всяко непредвидено обстоятелство.
Заради подготовката ми за следващия ден се отбих във „Фенерджията“ за вечерната си бира по-късно от обикновено, но нямаше опасност да срещна Франк Дънинг. Днес беше денят му да заведе децата на футболния мач в Ороно и на връщане щяха да спрат в „Найнти-файвър“ за пържени миди и млечни шейкове.
Чаз Фрати седеше до бара и пиеше уиски и вода.
— Моли се „Воините“ да победят утре или ще се простиш с петстотинте долара — подметна той.
Те щяха да спечелят, но в момента мислех за по-важни неща. Щях да стоя в Дери достатъчно дълго, за да си прибера трите бона от господин Фрати, но смятах да свърша истинската си работа на другия ден. Ако нещата вървяха така, както се надявах, щях да приключа с Дери, преди „Милуоки“ да отбележи единствения хоумрън, който им трябваше за шестия ининг.
— Ще видим — отвърнах и си поръчах бира и пържени хапки от омар.
— Точно така, брат’чед. Това е радостта от залагането. Може ли да те питам нещо?
— Може, стига да не се обидите, ако не отговоря.
— Ето, това харесвам в теб, брат’чед — чувството ти за хумор. Сигурно е, защото си от Уисконсин. Любопитен съм защо си в нашия хубав град.