— Безупречно, безупречно — каза Краус и показа двайсет и четири каратовата си усмивка.
Кигън грабна телефона и каза само: — Е?
— Колко бързо можеш да я докараш в Ню Йорк?
— Шегуваш ли се?
— Не и този път.
Кигън закри слушалката с ръка и каза на Джени:
— Пита за колко време можеш да стигнеш до Ню Йорк.
Джени прехапа долната си устна. Сърцето й биеше като лудо. Това беше шанс, за който беше мечтала от дете. Но… тя имаше други отговорности. Очите й се напълваха със сълзи. Кигън беше толкова щастлив, толкова щастлив заради нея. Може би беше възможно да идат до Ню Йорк за няколко седмици и да опитат. Може би, ако имаше успех, би могла да направи нещо значително за приятелите и семейството си в Германия. Може би.
— Ела… вземи слушалката — каза Кигън.
— О, не, не… — Тя поклати глава объркано. Той грабна ръката й и насила я накара да хване слушалката.
— Хайде, кажи здравей на Джон Хемънд. — И отиде на другия телефон.
— Здравей… те… — каза тя колебливо.
— Мис Гулд, вие имате глас, който ще засрами и небесния хор. По-просто казано, имате страхотен глас и знаете как да го използвате.
— О, благодаря ви — прошепна тя. Кигън взе другия телефон и попита:
— Сега какво?
— Докарай я тук и ще я поема. Ще я представим, може би първо ще бъде гост в „Килис“ или „Оникс“, един от клубовете в центъра. Ще докарам Бени и Бил Бейси, а може и самата Лейди Дей, да я чуят. За глас като нейния всички врати са отворени.
— Чудесно! — извика Кигън.
— Направи ми една услуга — каза Хемънд. — Ще позвъня на Луис Велдън в студиото в Париж да я запишат. Направете четирите песни и ми ги изпратете. Искам да я чуя как звучи на запис. Дай ми Чарли за минута.
— Иди в другата спалня и вземи телефона — извика Кигън на Краус. След няколко секунди докараният аранжор вдигна телефона.
— Чарли, ще направим запис с нея. Всичките четири песни. Може би трябва да добавим барабани за фон, как мислиш?
— Май си прав.
— Ще го направите, нали? Франсис ще плати сметката, нали, Франсис?
— Скръндза такава!
— Виж, казах ти: доведи я в Ню Йорк и аз ще я поема. Ако на запис звучи толкова добре, както по телефона, ще накарам целият град да подскача, докато дойде тук.
— Действай.
— Веднага ще позвъня на Луис и ще му кажа да чака да му се обадите. А ти ми се обади кога ще бъдете в Ню Йорк.
— Благодаря, Джон.
— Хей! — засмя се Хемънд. — Доживях да чуя от теб поне едно „благодаря“.
Вечеряха сами в малък непознат ресторант на левия бряг на Сена. На сутринта Джени щеше да замине за Берлин да си вземе довиждане. Кигън щеше да остане в Париж да подготви пътуването, после, след пет дни, щеше да прелети със самолета до Берлин да я вземе. Беше запазил място за самолета до Берлин в десет сутринта.
— Ще кацнем в Лондон и там ще се качим на „Кунн Мери“ — каза той.
След вечеря се разходиха по брега на реката, поседяха на една пейка и тръгнаха да се прибират по дървения мост над един от малките притоци.
От средата му се виждаха капчуците на Нотр Дам, клекнали зловещо в светлината на прожекторите, а зад тях Айфеловата кула — един прекрасен блестящ триъгълник.
— Свети като диамант в нощта — каза Кигън.
— Защо си решил да живееш в Берлин, след като си напуснал Щатите? — попита Джени. — Изглежда, страшно обожаваш Париж.
— Имах си бизнес в Германия. А и хората ми харесват. Затова просто не мога да разбера какво се случи с тях.
— Дяволът им заговори и те го слушат — каза тя.
— Ти наистина вярваш в това, така ли? Че Хитлер е превъплътен дявол?
— Да — каза тя с горчивина, каквато той преди не беше чувал в гласа й. — И Хитлер, и Гьоринг, и Гобелс. Всичките.
Той я прегърна и я целуна по устните, но когато я пусна, тя се притисна към него почти отчаяно.
— Какво ти става? — тихо попита той.
— Обичам те, Франсис. Обичам всичко в теб. Ти си забавен и груб, и малко тайнствен, и до теб се чувствам в безопасност. И в сърцето си знам, че никой досега не е изпитвал такива чувства към мен, както ти. И те обичам и заради това.
— И аз те обичам — отговори той. — Завинаги и дори повече. Обещавам да превърна Живота ти в най-очарователното приключение, което можеш да си представиш. Ще посветя целия си живот, за да те направя щастлива.
Тя леко докосна устните му с връхчетата на пръстите си и каза:
— Вече го направи.
27.
Ястребът изпищя, когато прелетя покрай куполовидната кула на готическата крепост, уплашен от пукота на горящите факли, които проблясваха през прорезите на прозорците. Вътре, между каменните стени, Химлер стоеше отделно от другите и наблюдаваше ритуала. Дори той беше изумен от силата на спектакъла и декора. Фирхаус го гледаше, изпълнен с ревност заради този славен момент за Химлер, и все пак изпитваше страхопочитание пред силата на ритуала. Това беше първата свещена церемония в новата тайна главна квартира на СС във Вевелсберг. Зад него, очертани от зловещата трептяща светлина, бяха Хес, Хайдрих, Гьобелс и Гьоринг — силите, стоящи зад трона. Това беше Химлеровата нощ и той наистина беше гениален. Никое друго място не би било по-идеално от покритата с мъх, усойна крепост, в чиито студени зали дебнеха тевтонски призраци, призраци на хора, умрели дуелирайки се за забавление на древните крале или в сблъсък с широките си мечове на някое забравено бойно поле.