Студените миши черти на Химлер трептяха на жълтата светлина на факлите и челюстта му трепереше, въпреки че той се опитваше да сдържи емоциите си. Той обичаше нощта. Тя подхождаше на тъмнината в душата му и на лудата фантазия, на която беше вдъхнал живот в тази зловеща крепост. Отвратителното му въображение беше създало един Камелот от кошмарите, една престъпна Кръгла маса, чиито рицари-убийци сега имаха тайна главна квартира, в която да се кълнат във вярност на своя нов крал, Адолф Хитлер. Не на Отечеството — на Хитлер.
Тридесет и шест новозавършили офицери от СС стояха в черните си униформи, с блестящи очи, обзети от хипнотичен трепет и страстната им клетва да защитават Хитлер до смърт ехтеше в кулата, докато вятърът свиреше и лудо плющеше във факелния огън. Те пристъпваха напред, по четирима наведнъж, да докоснат свещеното бойно знаме, свастиката, едно изопачение на санскритската свастика, религиозния символ на индусите, чиито четири върха обозначаваха телесния и душевния свят, ада и земята. Закривената наляво свастика, възприета от нацистите, представяше тъмнината, Кали, богинята на смъртта, черната магия и вещиците. Самият допир до плата на това знаме стимулираше сексуално някои от посветените.
Новите черни рицари на Третия райх се върнаха на местата си на витите каменни стълби, вдигнаха ръце и извикаха:
— Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!… Хайл Хитлер!
Те бяха пипнали свещеното знаме и се бяха заклели във вярност на своя бог. Химлер тръгна по стъпалата, последван от Хайдрих, и даде на всеки от посветените по една сабя, която да носят само при специални церемонии. И на всеки беше връчен и по един дълъг нож, който символизираше власт. Какъв момент за Химлер! Хитлер му беше възложил пълната отговорност за създаването на Shhutzstaffel и той се беше захванал за това с отмъстителност, като комбинираше задачите на СС със своята фантазия, и беше похарчил три милиона раихсмарки да възстанови древния замък Вевелсберг в сърцето на Вестфалия. Както нацистите бяха изопачили свастиката, така Химлер беше изопачил християнските празници в празници на СС — езически ритуали за отпразнуване рождения ден на Хитлер, годишнината от бирения пуч, жътвата и пролетните фестивали; беше създал погребални церемонии, заимствани от мрачните векове, един среднощен ритуал на факли, чиято кулминация бе кремирането; беше комбинирал магьосничеството и митологията в една псев-дорелигиозна система. И беше събрал и възпитал мъже, които се бяха отказали от християнството в полза на тъмните сили; които боготворяха Арес и другите богове на войната; които се женеха за арийски момичета, подбрани от командуващите офицери; които мечтаеха за хаос, убийства и неизразими зверства. Тяхната психоза беше подхранвана от Третия райх и насърчавана от фюрера.
Така се роди СС — едно лудо управление вътре в самото управление, необвързано със закони, и със собствена секретна полиция, СД. Личната армия на Хитлер, създадена в ума на Химлер. Но ако Химлер беше създал машината, Хитлер й беше дал своята извратена душа. Расизмът, както беше писал Хитлер в „Майн кампф“, трябваше да бъде за германците „кръв“ и „душа“, да възвърне увереността и да усили егото на германския народ, като определи един общ „враг“. Така че той беше заповядал на Химлер да създаде СС, за да укрепи тази нацистка догма, а Гьобелс щеше да я рекламира. Омраза, терор, лъжи — това беше гръбнакът на нацисткия Трети райх. Фирхаус гледаше надолу към Химлер, който стоеше в основата на стълбите, а новите войници бяха наредени около него и нагоре спираловидно. Химлер се усмихваше самодоволно. „Предателството ражда предателство“ — мислеше си Фирхаус. СС щеше да стане Хитлеровата армия на отмъщението срещу някогашния му приятел Рьом, който стана предател, и неговите независими щурмоваци с кафявите ризи.